От: 16:25ч 20.09.2016г.

раздел: Игри и конкурси

Конкурс "Моят най-добър приятел".
✰ПРАВИЛА✰
1. Конкурсът е отворен за:
⌲Кучета
⌲Котки
⌲Всякакви птици
⌲Влечуги
⌲Гризачи
⌲Зайци
2. Има три кръга. Можете да участвате с по една снимка във всеки кръг.
3. Можете да участвате САМО с ЕДИН домашен любимец.
4. НЕ се допускат нерегистрирани животни.
5. НЕ се допускат починали животни.
6. НЕ се допускат снимки от интернет(както и всякакъв друг материал).
7. Допускат се обработени снимки.
8. Не се допускат колажи.

★КРЪГОВЕ★
⌲I-ви кръг:
☑В този кръг се участва със снимка по избор. Снимката трябва да отговаря на гореспоменатите правила. Единственото правило, което не е описано горе, е че любимецът трябва да изразява някаква емоция(тъга, радост, страх, например).
⌲II-ри кръг:
☑В този кръг трябва да напишете кратък разказ за любимеца си. В него трябва да се разказва за някаква интересна ваша история, като добавите и тематична снимка(на любимеца си, разбира се).
⌲III-ти кръг:
☑В последния кръг трябва да разкажете за името на домашния си любимец- защо се казва така, какво значи името и т.н. Снимката, която трябва да приложите, трябва да е обработена и да изглежда интересно.

♛НАГРАДИ♕
ИМА САМО ЕДИН ПОБЕДИТЕЛ! Той печели голям подарък(3,2 л), лакомство, глас(ако не съм дала). И обработка на една от снимките, с които е участвал в кръговете .

Успех на всички!

Арчибалд-така изглежда, когато моли за нещо или/и се подмазва!

Вики, хваната в неочакван за нея момент(изненадана).

Тук Писана се е уплашила от камерата и затова гледа така.

Рину не очакваше тази снимка

Тук Мурджо гледаше една птица и аз използвах удобния момент за снимка,но като видя телефона ми той доста се изненада,понеже не му е голям фен.

Тук Сара си проси храна.

Продължавайте със задачите за втори кръг . Срокът е събота.

Писана е най- милото същество което познавам. Най- интересната случка с нея бе, когато бях малка...

Един ден, бях на село. Тогава Писи беше все още бебе, имаше майка, както и братя и сестри. Тогава бях на 2 години и не разбирах много, затова я гонех. По- късно, братчетата и сестричките и избягаха, а след това и майка и. Докато не пораснах, тя беше много тъжна, появяваше се само да яде и веднага си тръгваше.

Един ден я примамих с гранули, тя дойде да яде и тогава се привързахме една към друга. Всеки път тя ме посрещаше, отъркваше се в мен, дори понякога ме ближе.

Когато дойде Силвестър обаче, тя постоянно го биеше, докато не порасна. Сега са първи приятели!
И в заключение: Писана винаги ще бъде в сърцето ми, независимо къде е.

Завръщането на Арчи
Арчи беше на леля ми и лелинчо ми, но аз го обичах като свое куче и полагах грижи за него. Когато се роди братовчед ми, първоначално се справяхме с бебе и с куче, но после се оказа, че бебето има здравословен проблем, който ще израстне, но Арчи не можеше да живее с него и затова го дадоха на родителите на лелинчо ми, които обичаха животните (първоначално майка ми беше против да го вземем ние)! След около 6 месеца, през които много ми беше тъжно за Арчи и не бяха малко случаите през които си мислех, че повече няма да го видя, понеже живееше чак в Казанлък, се оказа, че и хората които го гледаха повече не можеха да се грижат за него и го дадоха на нас (този пъм мама се съгласи). Родителите на лелинчо ми са възрастни хора и не са могли да го извеждат на дълги разходки+заради генетичен проблем се наложи да го кастрираме, затова той много напълня! Сега, той свиква с новия си дом (лелинчо ми идва всяка вечер и заедно го извеждаме, така че се виждат често) и с наша помощ, скоро ще влезе във форма!

Ето и снимка:

Не е много подробен, но нямам време да пиша повече!

Съжалявам, забравих за снимката!

Отказвам се от конкурса,съжалявам...

Беше студен, есенен ден. Дъждът капеше спокойно по стъклото. Вече бях загубила надежда, че ще дойдат да ме вземат. Качих се на шкафа, в стаята, в която бях затворена. На мокрия прозорец видях отражението си. Кална, мръсна, проскубана. И все още бях бебе...Дали някой ще ме поиска? Легнах на шкафа и заспах..
- Мамо, мамо! Ето я! Това е Вики! - каза нежен, момичешки глас.
Събудих се. Непознатото момиче сложи ръка на прозореца. Видях нещо в очите й. Видях любов. Дали това бяха моите стопани? Да! Това са те. Момичето влезе в стаята, и...ме прегърна. Отпусната, аз сложих глава на нейното рамо...
И ето ме! Вече чиста, нахранена и обичана!


П.С. Историята се разказва от първо лице(Вики). Надявам се да не е проблем.

Няма проблем, само дай и снимка .