Игра.
това не е конкурс или състезание.
Това е подобно на игра но все пак....
нашата подобна игра е свързана с нашите домашни любимци.
Ето ги и нашите правила:
1. допускат се и починали домашни любимци.
2.снимката може да бъде нарисувана или снимана но не и обработена или размазана.
3. краен срок 18 09 2016г
така ето я и нашата цел на подобната игра.
1-во всеки трябва да нарисувана или снима своя домашен любимец. Всвки от вас трябва да разкаже изторията на вашия домашен любимец как сте го купили каква му е изторията подарил ли ви е някой домашния любимец.... и така
ДАНО ДА ВИ ХАРЕСА
Сара
Ами... Много добре не мога да разкажа историята на Сара, но ще се опитам.
Беше вечер. Тогава бях станала на 8 годинки. Понеже много куче или коте, а нашите не даваха се съгласихме за зайче. Мама и тате бяха отишли да вземат Сара, а аз с нетърпение очаквах моян все искащ подарък.
Когато доиде тя беше в кашонче. Беше я страх на непознато място. Ние я пуснахме да разучава наоколо.
После я гледахме в аквариум (там имахме хамстери, но те омряха) временно.
После и купихме клетка, но тя беше хитра и се измъкваше през решетките. Като поотрасна вече не можеше да се провира и да бяга ама научи още хитрини, разбра как да си отваря клектата отгоре. затова я затваряхме с едно желязо, но тя се научи да отваря и него. Когато искаше да отиде в спалнята на баба, а вратата беше затворена гледаше как ние отваряме и се научи сама да си отваря вратата (хваща я с зъби и дърпа (о и вратата на кухнята не може да се затвяра много добре)). Тъи като е на дивана до масата обича да си проси от масата, а когато и дам месо или нещо нещо което не яде само си дърпа муцуната назат.
И така до ден днешън...
Силвестър
През един ден от началото на април, се разхождах близо до една градинка и тогава от храстите излезе едно черно- бяло коте, много кльощаво, което мяукаше непрекъснато и дойде при мен. Събуди интереса ми и аз се отбих да му се порадвам. Дойдоха и родителите ми и много го харесаха, но майка ми беше против и затова трябваше да си тръгна.
На сутринта дойдох отново с нея, но него го нямаше. Викахме го и накрая се показа иззад един храст. Накрая не устоихме на погледа му и го взехме.
След седмица го занесохме на село, защото нямахме възможност да го гледаме. Живя си добре, докато не си хвана лапата в един капан със зъбци. Настъпи мъчение и за него и за нас. Всеки ден си мислех да най- лошото- че може да умре. Но очевидно, си нямах представа какъв късметлия може да е той. Лапата оздравя благодарение на лекарствата и грижите на всички нас. Сега е станал много по игрив, общителен и най вече- ЩАСТЛИВ!!
Борис и Теди:
Моята котка роди 2 котенца на нашата тераса. Те израснаха, но когато дойде есента, се наложи всички да отидем в града и от 4 котки, остана само Борис. През декември, майката, която беше най-старата котка (на 3 години) изчезна, сигурно за да стига храната за малките и и за нейния брат, който също избяга през февруари! Останаха само 2-те малки, Борис и Пухи. Накрая и Пухи си замина! Но поне разбрах какво е станало с нея. Тя не се е отдалечила много от дома си, всъщност, по някое време се е върнала, но съседът се страхуваше, че тя и нейното братче ще създадат потомство, защото при нея самата родителите и бяха брат и сестра, което доведе до факта, че тя беше малка и слаба! Но ние успяхме да я спасим, тя преживя много неща, включително болест, 2 пъти падане от високо и факта, че за малко майка и щеше да я изостави! Пухи порастна здрава и силна, накрая съседът я пусна на някакъв богат на храна пазар в Перник! Борис остана сам и на следващата година доведе 3 котета и майка им от съседите! Той създаде собствена кампания за осиновяване! Накрая котетата си намериха стопани и на Борис пак му беше скучно и самотно! На следващата година пак доведе котета-те бяха 2, сред които и Теди. Също така разбрах, че котката на един мой приятел е родила 2 котета, които много приличат на Борис. Едното от тях е Гошка, така че сигурно е негова дъщеря! Да се върнем на осиновените деца-едното от тях съседът пак пуснал на някакъв пазар, по същата причина като Пухи (сигурно 2-те са се запознали), а другото, тоест Теди осинови. След като се премести, Теди дойде при нас и също си стана наше коте.
Самира:
Наши приятели, които имаха малка ферма ни дадоха Сами срещу 1 левче. Казват, че е и двамата и родители са каракачански овчарки, но сигурно в бащата е имало нещо и от друга порода, може да са ги излъгали, но това няма значение-ние си обичаме Сами такава, каквато е, пък и мисля, че е по-хубава от истинските представители на породата! Сами беше най-малката от общо 9 кученца и беше останала последна!
8 години тя не пожела да има малки, а после роди 3! Раздадохме ги на добри хора. Следващата година пак се сдоби с 3 кученца! Взе ги същият човек, който даваше и на своите приятели. Едно от малките от 2-рото котило отиде при едно от първите кученца. Двете много се разбират.
Арчибалд: Взехме го от Бургас и го отгледахме в Перник, но когато ни се роди бебе, трябваше да го дадем на роднини! За щастие, това няма да е завинаги! Щом бебето проходи, ще си вземем Арчи обратно!
Олга: Дойде сама при нас от един развъдник! През зимата остана, а на следващото лято роди котенце! Дълго време го кри в друг двор, заради чуждите котки, но на 31 август го доведе при нас!
Писана
Когато бях малка, Писана още беше бебе. С нея не се разбираме добре, защото аз постоянно я гонех ( тогава не разбирах). Тя станеше от всички и беше безкрайно страхлива. Тя единствена остана в котилото, защото братчетата и сестричетата и избягаха, а пък после и майка и.
Но най- лошото бе, когато дойде Силвестър. Вместо да станат приятели, тя го биеше и дори го одраска сериозно по окото. Затова го заключвахме в отделна стая, далеч от лапите на Писи. След време, когато Силвестър порасна, се разбираха отлично, игреха си и само някой път си посягаха.
Един ден аз примамих Писана с гранулки и докато тя ги хрупаше, аз я погалих. От този ден и моя и нейния живот се промени. Настроението и се върна и въпреки възрастта си, тя много обича да си играе. Тя може и да изпълтява номера ( въпреки, че не е куче.) Може да се качва на пейката когато я повикам, да изпълнява командата "Ела" и да скача през обръч ( все още работим над това.) Все още се отнася с недоверие към други хора и усеща, кои са лоши и най- вече - кои не я харесват. Не мога да си представя живота без Писи и сигурно тя не може да си представи живота без мен. Много я обичам и бих направила всичко за нея!!!
Джеса
Историята на Джеси започна в едно село. Тя живееше с още четири кученца в една къща и с нейната майка.
Един ден стопанката им се обади на майка ми да я пита дали искаме куче. Майка ми се позамисли и понеже наближаваше рождения ден на брат ми тя се съгласи да вземем едното.
След като я взехме тя правеше много бели в апартамента и затова след няколко седмици я закарахме на село.
И въпреки че не живееше вече с нас ние полагахме много грижи за нея но тя най-много обичаше моята баба защото тя и даваше много кокалчета
И така минаваха годините.
Последните дни в които живееше бяха моите матури. Аз отидох при нея помилвах я и я помолих да ми пожелае късмет.
И това наистина ми помогна, но на следващата седмица тя почина
МНОГО Я ОБИЧАХ И ВИНАГИ ЩЕ Я ОБИЧАМ
Джеф
Наближаваше рожденният ми ден бяхме отишли в мола и, тъи като там имаше зоо магазин исках да видя животните там. Видях много животни, но мишлетата ми харесаха най - много. Казах на мама и тате, че искам едно мишле за рождения си ден, татко се съгласи горе - доло, но мама не беше съгласна. И така взехме Джеф... Известо време мама и тате не ми даваха да го пипам докато не му купихме аквариум. После си играх с него дни на ред. Много рядкоме ме хапеше или ме хапеше, но първо ме предопреждавеше като ме захапваше леко.
Но доиде време за почивки и нямаше как да вземем и Джеф с нас, затова по пътя го пуснахме на свобода. Надявам да оцелее!!!
много се радвам че имаше и добри моменти но много съжалявам за загубата на всички и се надявам да не съм ви наранила чуствата като ви накарах да си спомните за лошите моменти но и се надявам да съм ви усмихнала със красивите
БЛАГОДАРЯ чЕ УчАСТВАХТЕ
Това е Тара,тя е мъртва,но въпреки това знам,че тя е тук някъде.Подариха ми я,и аз много се привързах към нея,както и тя към мен.Нямаше определена порода,беше едно невинно същество,също така много умна.Когато бях щастлива,си играхме,а когато бях тъжна,с наведена глава тя се опитваше да я вдигне и ме утешаваше.Явно докато е нямало никой в къщата,вратата се е отворила и някакво куче е влязло и я е заплодило,но изглежда е било по-голямо от нея.Когато дойде време да ражда,беше вечер и ние си лягахме,но на сутринта,видяхме едно от кученцата,но за жалост беше мъртво,а от Тара нямаше и следа.Търсихме я къде ли не,но нея я нямаше.Помислихме си,че се е скрила,защото когато кучетата умират се крият.Донякъде познахме,докато баба ми беше наведена и метеше,тя я видя полузамръзнала в една печка,която се намираше на двора.Аз веднага извиках ветеринарката,да я прегледа.Новините бяха лоши.Лекарката ни каза,че кученцата са били двечки,но едното е останало в корема й, и дори да се оперира може да не оживее,защото тя почти не можеше да диша.След като си тръгна ветеринарката,Тара почина,беше само на две годинки.Аз много плаках,но един мой приятел ми помогна и й изкопахме гроб,и я погребахме,часове след това умря и хамстерът ми.След този ден винаги си спомням за нея,ходя на гробът й,гледам нейни снимки и все още ми е много тъжно,като знам,че вече няма да я видя,въпреки че усещам присъствието й .Почивай в мир,Тара!Обичам те!