От: 21:06ч 03.09.2014г.

раздел: Кучета

Не знам дали съм го казвал друг път. Но сега се сетих... Една тъжна новина.
На Кифличка-скаутското куче не и остава много живот. Ветеринарят от приюта ни каза, че имала тежко заболяване на белите дробове и много се измъчвала като диша. На лагера ние сами я чухме. Като дишаше все едно някой я беше стиснал да я души. И така де това заболяване можели да го излекуват само във висшият ветеринарски университет в Стара Загора. Но било адски скъпо лечението. И Кифличка скоро може би няма да е сред живите. Било наследствено заболяване... И все пак се моля да живее още поне няколко месеца.

Тъжно...

А е само на има няма две годинки

Пишете по страниците във фейсбук, колко струва това лечение, едва ли ще е повече от 5000. Който ви ръководи лагера може да сидаде банковата сметка за дарения и ти и другите деца също да отделяте пари! Не се отказвайте!

Боби, ако не успеете да съберете пари я приспете...болестта е мъчителна.

Невъзможно е да съберем пари. Вече чакаме смъртта и. Даже не знам дали е жива. Тя е в приюта.

Ако е жива трябва да я евтанизират да не се мъчиЖМного ми е тъжно, наистина ли нищо не може да се направи???

Ако не можете да си позволите лечение, за мен най-добрият вариант е преспиването, колкото и всъщност да е тежко за нас, хората. Ти сам казваш, че тя много се измъчвала като диша, а не може да живее, без да диша. Тоест всяка една секунда тя се бори! Това за нея е огромно усилие. Нека всички от лагера да съберете кураж и я изпратете подобаващо.

"Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да ме вземеш. Обичай ме такова,каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да избирам приятелите и господарите си. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.Обичаш ли ме аз живея от твоята любов.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш. Не зная какво е отмъщение, но знай,че не забравям как постъпват с мен. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя. Въпреки че няма да го направя. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота. Не казвай: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.

От: Твоето куче!"

Ние вече не сме на лагер, просто на лагера забелязахме това нейно дишане. И през нощта ставахме да и даваме вода и малко се посупокояваше. През деня не е дишала чак така напъвайки се. През деня като не беше жадна си беше добре.

Все пак нямате ли връзка помежду си? Ако решите да направите това, винаги можете да се съберете и да го направите като зрели хора!

Ох, не знам..., просто не ми се мисли в момента Гадно ми е. Доста от децата като разбраха, че Кифличка ще умре нищо не казаха, а някои казаха "Голяма разбота! И без това бела е по любвеобвилна и добра" До Кифличка се събрахме 4-ма души и се радвахме. Само4-ма от 40 деца

На какво сте се радвали? Понеже така написано излиза че сте се радвали на новината, която сте научили Вие си решавате.

На Кифличка, всмисъл галихме я чесахме и я обичаме, а другите 36 човека не им пука, че ще умре.