За мен:

Сара ми беше подарена за рождения ден. Тогава беше на 1 месец. Първата вечер не можеше да свекне с нас и тъжеше за семейството си. Беше ми мъчно, защото цяла вечер плака. За щастие на другия ден Сара беше по-добре и разглеждаше всичко в новия си дом. Вървеше след мен и отначало се криеше в къщичката си, но вече порасна и е моят пазач, вярна до края на живота си.