Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80-95 cm, размахът на крилете — 195 - 220 cm, а теглото — 2,8 - 6,5 kg. Мъжкият тежи 2,840- 3, 600 кг а женският тежи 4,200- 5,500 кг.
Той е хищна птица, ловува, преследвайки с летене плячката си, ако не успее да я залови до няколкостотин метра я изоставя. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници, като сърни, диви кози, и др. При възрастните птици, главата отгоре и отзад е жълтеникавосива със златист отбля-сък. Гръбната страна е тъмнокафява със слаб пурпурен отблясък, а коремната – по-светла с белезникавокафяви недобре очертани петна. Маховите пера са черни, а опашните светлопепеляви с черна препаска в края.

Гласът на орела се чува доста рядко и звучи като ”кик-кик-кик” или като ”кия-кия-кия” и наподобява кучешко джавкане.
Включен е в Червената книга на България. Лишен от свобода скален орел е живял над 80 години, счита се, че на свобода този орел може да достигне до 120 и дори повече години.
Има поверие, че обичта на орлите към малките е безкрайна, любов жертвоготовна, до смърт. След горски пожар в почти изцяло опожарена гора е била намерена обгорена птица. Горските работници побутнали овъглената птица и под крилата й се показали две малки, живи орлета…
Този орел е категоризиран като рядък вид за територията на страната ни.
Източници:
bg.wikipedia.org
chokopedia.com
Снимка: photo-forum.net