Изследване на екипа на Дейвид Рейкисън от университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг, Пенсилвания, показва, че страхът от паяци е заложен в гените на
жените. Те страдат четири пъти по-често от
арахнофобия (страх от паяци), от колкото мъжете. Много хора се страхуват от паяците, защото е известно, че някои от видовете са отровни. Всички паяци, с изключение на два вида, имат
отровни жлези. Но това съвсем не означава, че паяците с отровни жлези са опасни за човека.
Паяците могат да управляват и контролират отровните си жлези и ги използват само в особени случаи. Например паяците, които плетат паяжина, за да ловят плячката си, не използват отрова. Тези, които ловуват жертвите си или дебнат насекоми в цветовете на растенията, като ги хващат с челюстите си и ги убиват с отрова. Всички паяци обаче използват отровата за
самозащита. Когато попаднат в капан и бягството е невъзможно, отровата служи като последно средство за защита.
Ето един от
най-разпространените и безопасни за човека паяк.
Паякът кръстоносец (
Araneus diadematus) Той принадлежи към семейството на кръговите тъкачи (Araneidae) и е често срещан в Европа и е разпространен също в по-голямата част от Северна Америка. Цветът на паяка кръстоносец варира от светложълт до тъмносив, но на гърба му винаги има пет или повече големи бели точки, наподобяващи кръст. Те представляват клетки, запълнени с гуанин, страничен продукт от протеиновия метаболизъм. На коремчето има и множество листоподобни шарки. Големината на женската достига до 20-25 мм, а мъжкият е значително по-дребен – 10 – 11мм. Тя снася яйцата си в плътен паяжинен пашкул и ги прикрепва под кората на дърветата, в цепнатини на стените и пр., където зимуват. През пролетта от тях се излюпват малките паячета, които започват да строят свои ловни мрежи. С нарастването им след всяко линеене те уголемяват и мрежата си. Полова зрелост достигат в края на лятото.
Кръстоносците се хранят с насекоми, които улавят с мрежите си. Те дебнат жертвите си в центъра на паяжината или извън нея, като са "снабдени" със сигнална нишка. Когато някое насекомо се улови в капана, то разклаща нишките в опитите си да се освободи и паякът го напада. При ухапването той вкарва в жертвата си отрова и смукателни сокове и я увива в паяжина. След известно време паякът се завръща към плячката и изсмуква смлените от ензимите вътрешности на плячката. Той живее обикновено на открито, като се среща най-често в покрайнините на гори или сред храсти. Рядко може да се срещне и в стари постройки. Паякът кръстоносец е разпространен в цяла България. В планините може да се види понякога и над 1500 м. надморска височина.
Инфо:
www.zoomania.org