Ако имаме предвид числеността и влиянието върху живота на човека, то представителите на този подразред безусловно заслужават особено внимание – той включва повече от 1135 вида (25% от всички млекопитаещи).

Подобно на останалите гризачи, мишевидните имат два чифта остри резци – те не притежават кучешки зъби и предкътници. Повечето мишки, плъхове и техните роднини имат по три кътника на всяка половина (лява и дясна) на горната и долната си челюсти. Мускулите, които съединяват черепа с долната челюст, са разположени така, че при затворена уста челюстта може лесно да се движи напред и нагоре -това улеснява прегризването и сдъвкването на храната. Подразред Мишевидни гризачи включва няколко разреда: мишки, сънливци, скокливци, тушканчици и др.
–Към семейството на мишките се отнасят над 1000 вида. Това семейство има най – голямо значение за човека от семейство Гризачи. За улеснение при изучаване на сходствата и различията между отделните представители, те се групират в 15 подсемейства. Никой не би оспорил твърдението, че най -известните членове на това семейство са плъховете и мишките на Стария свят -горската мишка, домашната мишка и сивият плъх. Всички представители на семейството имат сходно в устройство на тялото -то е ниско, леко удължено и покрита с къса козина. Ушите и очите са добре развити, а опашката е относително дълга и не е окосмена. Животните, които живеят сред природата, се хранят предимно със семена, зърната на житните растения и ядки. Но тези гризачи лесно привикват и към други, съвършено необичайни за тях видове храни.
–Няколко вида мишки и плъхове от Стария свят са предпочели да следват човека по петите и са се разселили заедно с него в най -различни краища на нашата планета – част от тези гризачи се оказали в Америка и зоолозите я отделили в отделно подсемейство мишки и плъхове на новия свят. Техният външен вид слабо се различава от събратята им от Европа, Азия и Африка. Те се срещат както и в южната, така и в северната част на американския континент. Например, американската еленова мишка представлява почти точно копие на своя събрат европейския бурундук, и води същият начин на живот. Що се отнася до плъховете и мишките на новия свят, те имат своите особенхости както по отношение на навиците си, така и на начина им на живот. Едни си правят дупки под земята, докато други (особено тези, които обичат горите) си строят жилища, подобни на гнезда, използвайки за строителен материал листа, клонки и клечки. –Полевките и лемингите се срещат в северните ширини, а някои видове са се добрали дори до полярните области. Всички те имат неголямо, пухкаво тяло и сравнително къса опашка. Животните са основно тревоядни. Повечето полевки и леминги прекарват по – голямата част от живота си в дупки, разположени в повърхностния слой на почвата, където се намират корените на растенията. Тези животники се чувстват в безопасност в укритията си и преживяват там лесно студените зими.
–В засушливите безводни пустини на Азия и Африка живеят няколко вида песчанки. Основната част от необходимата им влага се съдържа в семената, с които се хранят или е под формата на роса върху растенията. Най -често определяме хомяците в самостоятелно подсемейство, въпреки че по своите местообитания, особено в азиатския регион, те много приличат на песчанките. Хомяците и песчанките водят нощен начин на живот и си правят подземни хранителни запаси. Към други подсемейства се отнасят слепите кучета, африканските хомякови плъхове, африканските блатни плъхове, бамбуковите плъхове, мадагаскарските плъхове, сънливците и др.
–Що се отнася до сънливците, те включват 11 вида и населяват Европа, Азия и Южна Африка. Повечето от тези гризачи се катерят отлично по дърветата. Европейските сънливци, включително и лешниковият, наричан от зоолозите обикновен сънливец, прекарват зимния сезон в сън. Скачащите мишки или тушканчиците, както се подразбира от името им, могат да правят доста големи в сравнение със собствените си размери скокове благодарение на дългите си крайници. Дългата опашка на тези гризачи им помага да пазят равновесие. Очарователните създания се хранят основно със семена и треви, но не се отказват от някои безгръбначни, най – често насекоми и охлюви. Близки роднини на скачащите мишки са брезовите (или дървесни) мишки. Те също са активни само през нощта, но не скачат, а бягат, като прекарват по – голяма част от времето в подземни дупки. Те също спят зимен сън. При недостиг на храна лесно минават на по -ограничена диета.
–Тушканчиците обитават пустините и полупустините на Азия и Северна Африка. С помощта на предните си лапи и дългите резци те прокопават в земята цели подземни лабиринти. Животните са превъзходни скачачи имат дълги задни крака и опашка, която им помага да запазят равновесие при скоковете.
–Свинкообразни гризачи -Почти всички представители на този подразред наподобяват по устройство на тялото на добре познатото на всички морско свинче. Пропорциите се различават слабо при отделните видове. Най -големи са различията по отношение на вида и космената покривка. Свинкообразните са разпространени най -вече в Южна Америка. Най известните представители са морските свинчета – те лесно се опитомяват и бързо стават любими на деца и възрастни. Тези мили създания са изключително мили и кротки, във връзка с това са подходящи и за лабораторни изследвания. В някои латиноамерикански страни дори ги развъждат в специални ферми заради крехкото им и вкусно месо. Някои екзотични представители на подразред Свинкообразни, като например марата (патагонския заек) и мокото, водят див начин на живот и опитите за тяхното опитомяване винаги се оказват неуспешни.
–Зоолозите отделят в самостоятелно семейство капибарата. В Европа често я наричат водосвинка. Това е най – едрият гризач в света – в миналото тя е била разпространена в блатистите местности на северната част на Южна Америка. Но заради ценната кожа и вкусното месо този гризач е бил почти напълно унищожен от ловците. Капибара е тревоядно животно, което може да е активно както денем, така и нощем. Но заради най -страшния си враг човека, тя предпочита да търси храната си, след като се стъмни.
–Както споменахме, капибара е единственият представител на едно от семействата на гризачите -нейната родина е Южна Америка, но човекът я е пренесъл и в други части на планетата. Този гигантски гризач се отглежда в специални ферми заради ценната кожа и вкусното месо. Това животно с размери на възрастна овца обитава
най -често дупки по речните брегове или езерата и се храни преди всичко с водна и крайбрежна растителност. Ако близо до водоема има сочна ливада или пасбище, капибара може да си устрои жилището и на известно разстояние от водата.
–Бодливите свинчета от Стария и Новия свят си приличат по външен вид, но живеят в различни геограшски ширини. Те се различават и по местообитанията си. Първите се срещат в равнините и се движат по земята, докато повечето американски видове прекарват по -голямата част от живота си по дърветата. -Представителите на подразред Свинкообразни в Америка не са никак малко – сред тях са такива видове като паки, агути, чинчила, нутрии и др.

• Източник – сп. Обичам те, животно