Брахицефален синдром при кучетата и котките

4298

Раздел: Кучета

Категория: Здраве

Брахицефален синдром или синдром на горните дихателни пътища, е честа причина за нарушение на дихателните функции при кучета и котки от брахицефалните породи.

Костната основа на главата - това е черепа. Черепът на всички животни и човека се подразделят на 2 отдела- лицев и мозъчен.
За граница между тях служи линията, прекарана през центъра на орбитата.

В зависимост от съотношението на размера на отделите се определят 3 типа структура на черепа:

- брахицефалия (скъсен лицев отдел на черепа);
- мезоцефалия (нормално устройство, при домашните животни- най-близко до дивите предци);
- долихоцефалия(удължен лицев отдел на черепа).

Скъсения лицев отдел на черепа при брахицефалите води до други анатомични и патогенетични аномалии, логично следващи от основните нарушения в структурата на главата.

Всички те могат да се изразяват различни при всяко отделно взето животно, но общата картина е следната:

1.Аномалии в структурата и развитието на костната тъкан:

- несъответствие в размера на долната челюст и размера на горната и формиране на направилна захапка;
- излишна скупченост на зъби на горната челюст, водеща до тяхното изместване по време на растеж;
- постоянна травматизация на устните и венците от неправилно разположени зъби;
- на местата на скупчеността се създават благоприятни условия за развитието на бактерий, образуващи зъбен налеп и камък, причиняващи пародонт, и животното може да изпитва хронична болка.

2.Излишно количество меки тъкани на главата в сравнение с размера на костния състав;

- обилни кожни гънки на муцуната могат да доведат до инфекция, обрив, засядане на чужди предмети;
- неправилно устройство на носослъзния канал, в резултат на което сълзите постоянно изтичат навън, обрузвайки мръсни "пътеки" на муцуната;
- стеноза на ноздрите, създава затруднения при вдишване на въздуха. В случай на силно стеснение- до пълното запушване, при опит за дълбоко дишане;
-хиперплазия на мекото небце;
- сплескана, стеснена трахея- също създава пречка за въздушния поток въздух;
- хиперплазия и обръщане на вестибуларните гънки на ларинкса, води до колпас на ларинкса;
- намаляване твърдостта на хрущяла на ларинкса;
- нарушена терморегулация- невъзможност да диша през устата, склонност към прегряване и неспособност да коригира промените под въздействието на високи температури;
- оток и подуване на лигавицата на горните дихателни пътища, което води до загуба на тяхната защитна фукция;
- нарушената проходимост причинява повишено налягане в дихателните пътища и недостатъчен приток на кислород;
- повишено налягане в горните дихателни пътища предизвиква вазоконстикция, което води до развитието на белодробна хипертония и развитие на дясна сърдечна недостатъчност;
- сърдечната недостатъчност може да стане остра при нормалното постъпване на кислород и повишена телесна температура, може да доведе до оток на белите дробове;
- оток на белите дробове, асфиксия и остра сърдечна недостатъчност, без спешна помощ водят до смъртта на животното.

Тези видове са пекинез,мопс,френски и английски булдог,боксери,персийски и хималайски котки ,т.е всички животни, които имат къса муцуна,сплеснат нос и кръгла глава.Анатомическите промени в структурата на черепа ,както и генетичната предразположеност -всичко това създава условия за възникването на нарушения в дишането,комплекс ,който се нарича брахицефален синдром.

През първите 1-2 години на животното пречат само ноздрите и небцето, към 3-4 години започва да се развива инверсия на джобовете и колапс на ларинкса. При 55% от английските булдози болестта се усложнява от сплескване на трахеята.

Брахицефалния синдром включва три основни компонента: стесняване на ноздрите и носните ходове,удължаване и сгъстяване на мекото небце и деформация на ларинкса.
Клиничните признаци се характеризират с : нощни хрипове,недостиг на въздух,хрипове при вдишване,клокочене в гърлото, а понякога и пяна ,свирещо дишане,цианоза на лигавиците(всички тези сиптоми се усилват при вълнение,физически стрес, по време на горещина).Очевидни клинически признаци и предразположение на породите на животните дава възможност на лекарите да поставят диагноза без специални изследвания.

Голямо значение при формиране на брахицефалния синдром е стесняване на ноздрите и носните ходове-носната кухина създава 70% резистентност на всички дихателни пътища,а стеснените ноздри създават допълнително затруднение при вдишване,това води до негативно налягане при всеки дихателен цикъл-мекото небце се удължава и закрива трахеалния лумен ,животното започва да се задъхва.
Продължителния период на болестта може да доведе до патологочини промени в ларинкса и даже и кардиогенен белодробен оток.Брахицефалния синдром се развива постепенно ,а често ранната диагностика и хирургичната корекция на ноздрите може да забави развитието на патологичните промени в мекото небце и ларинкса.

Брахицефалния синдром е комплекс от симптоми и признаци, събрани заедно характеризират болестта или ненормалното състояние на горните дихателни пътища.

Нормални ноздри

Стенозни (стеснени)ноздри

Прекалено дълго меко небце, стърчащо над ръба на епиглотиса

Усукани гърлени торбички (ларингеални гънки), стърчащи в лумена на трахеята и частично възпрепястващи въздушния поток

Тези симптоми могат да възникнат или да се влошават с възрастта и при наличие на наднормено тегло.

В зависимост от тежестта на определения случай, животното може да се нуждае от следните манипулации:

- пластична корекция на стенозните ноздри

- резекция на хиперпластичното меко небце

Стенотичен нос- това е причудливо устройство на носа, стеснени ноздри. Заради прекалено малкия отвор често възникват проблеми с дишането, особено при натоварване. Ако това причинява много неприятности на животното, се налага хирургична корекция.

Удължено меко небце- присъщо на всички животни с къса муцуна. Проблемите възникват поради мекото небце, което отделя носния проход от клапите на устата. То увисва свободно надолу (в гърлото) и създава свиркащи звуци. Това явление е присъщо на всички брахицефали, освен булдозите, при тях проблема е изразен много слабо. Подобно страдание води до задух, тумори в гърлото, и при физически натоварвания често води до дихателна недостатъчност.

Стеноза на трахеята- брахицефалната трахея за разлика от нормалната е стеснена на няколко места, което е опасно. Наличието на такъв проблем може да се открие само при внимателно изследване във вет. клиника и се премахва хирургично.

Еверзия (обръщане) на ларингиалните торбички(вентрикули)-ларингеалните вентрикули представляват малки джобове в стената на ларинкса. При увеличени дихателни усилия лигавицата на вентрикулите може да изпъкне. Тъканите отичат и изпъкват в ларинкса, това води до по-нататъшно ограничаване на въздушния поток. Изпъкването на ларингеалните вентрикули е първият стадий на ларингеален колапс.

Брахицефалите често изпитват стрес при прегряване, защото не могат да дишат ефективно. Кучетата с нормална муцуна и устройство на горните дихателни пътища са способни бързо да предават въздуха по езика, чрез задух. В резултат слюнката се изпарява от езика, бързо се охлажда и преминава през кръвоносната система и охлажда организма. При брафицефалите прекалените дихателни усилия водят до възпаление и оток на лигавицата на горните дихателни пътища. Вследствие на това те са кандидати за топлинен удар, за това стопанина на такава порода трябва да следи внимателно животното по време на горещини, да не допуска продължително пребиваване на слънце, тичане на открита местност, да не допуска затлъстяване, особено мопса с неговото вечно желание да яде.

Много често стопаните на брахицефали безобидно се шегуват с шумно спящите и хъркащи животни, и не подозират, че се шегуват с тежък вроден дефект. Синдром-копмлекса води до развитието на патологични процеси в сърцето и внезапна смърт на животното. Мнозина не подозират, че проблема с внезапната смърт би могъл да се реши, ако навреме се обърнете към ветеринар, където могат да коригират проблема.

Купувайки животно-брафицефал, трябва още в детска възраст да проведете оценка на дихателните пътища, за да идентифицирате потенциални проблеми в бъдеще. При наличието на задух, хъркане, цианоза на езика, стридор, гадене и образуване на жилава бяла пяна (това не е нормално, не се заблуждавайте), възможен припадък и кръвотечение от носа, незабавно се свържете с ветеринар, защото това може да бъде началото на сериозен здравословен проблем.

Продължителното протичане на заболяването без изследвания и лечебни мерки може да доведе до патологични промени в самото гърло, оток на ларинкса, удебеляване на лигавицата, колапс на ларинкса, некардиогенен оток на белите дробове.
Брахицефалния синдром е генетично заболяване, но ранната диагностика и хирургична корекция ще помогнат да се предовратят патологични промени в областта на мекото небце и ларинкса.

Диагностика

Брахицефалния синдром може да бъде диагностициран при обикновен преглед. Характерните причини за посещение на ветеринар също могат да бъдат симптомите на внезапен припадък и респираторен стрес, свързани с явни признаци на нарушено дишане.
Синдромът се диагностицира на основанието рискова порода, клиничните признаци и резултатите от физическия преглед. Стенозата на ноздрите ясно се вижда при визуален преглед. Откриването на хиперплазия и удължаване на мекото небце, хиперплазия на вестибуларните гънки на ларинкса, уголемени сливици или други свързани с това анатомични промени в устната кухина, се диагностицират с предварителна седация или обща наркоза и визуален преглед на горните дихателни пътища.

Тъй като кучетата със затруднено дишане са подложени на повишен риск от усложнения, свързани с общата наркоза, вет. лекари препоръчват да се използва интравенозна аналгезия и рентгенография на гърдите, за оценка на общото здравословно състояние на животното и свеждане на рисковете до минимум. Ако прилагането на обща наркоза за диагностика е задължително, препоръчително е при откриването на конкретна патология веднага да се пристъпи към нейната хирургична корекция, без да се отлага, защото излишното въздействие на наркозата е недопустимо.

Терапия

Тъй като затлъстяването влошава симптомите на брахицефалния синдром на дихателните пътища, намаляването на теглото е важна и неотменна част на лечението, особено ако животното има наднормено тегло. За кучетата със слабо изразена симптоматика и временна проява на патологии, са приложими консервативни методи на терапия- контрол на нивото и интензивността на упражненията и тренировките, недопускане на животното в горещи, сухи, влажни и задушни помещения, пребиваване през лятото в помещение с климатик, и избягване на стреса.

Кортикостероидите, нестероидните противовъзпалителни препарати и кислородната терапия могат да бъдат полезни като кратковременна терапия и известно облекчаване при възпаление на дихателните пътища или дихателна недостатъчност. Консервативните методи не са способни да премахнат анатомичната аномалия, но са способни да я изгладят до известна степен.

Хирургичната намеса трябва кардинално да коригира ситуацията и да премахне анатомичната патология, да подобри качеството на дишане на кучето. Стенозните ноздри се оперират чрез премахване на клина на тъканите от ноздрите, което позволява да се подобри потока въздух и неговата проходимост през тях.
Хипертрофираното меко небце може да бъде коригирано хирургично до нормална, приемлива физиологическа дължина. Излишните завити уголемени сливици могат също да бъдат премахнати.

Колко е успешна хирургичната намеса?
Отговорът на този въпрос е травиален- колкото по-рано се проведе хиругичната операция, толкова по-добре за животното. С течение на времето състоянието на животното неумолимо се влошава и може да причини други вторични нарушения. Ранната корекция на стенозата на ноздрите или удълженото меко небце значително подобрява функцията на дихателните пътища и ще помогне да се предоврати развитието на хиперплазия на вестибуларните гънки на ларинкса и хипоплазия на трахеята.

В ранния следоперационен период отокът след хирургичната манипулация може да попречи на дишането. За това след подобна намеса трябва в продължение на седмица да следите състоянието на животното. Степента на мониторинга зависи от сложността на операцията, което винаги е различно и индивидуално.

Ефективното лечение на брахицефалния синдром е възможно само по хирургичен метод -провежда се корекция на всички изменени анатомични структури;разширяват се ноздрите,редуцират се части от мекото небце ,отсраняват се гласните торби.Сама по себе си тази операция не е много сложна,но в следоперативния период е възможно да възникнат сериозни усложнения поради тежкия оток на меките тъкани на ларинкса,което може да доведе до тежка дихателна недостатъчност при животните.За да се предовратят такива усложнения се прави временна трахеостома т.е.специална дупка в трахеята през която да диша животното в следоперативния период.След сваляне на конците отверстието зараства само.

Прогноза

Общата прогноза зависи от това колко аномалии присъстват едновременно и на колко години е животното по време на диагностиката и лечението. Куче, по- младо от 2 години в момента на хирургичната корекция има по-благоприятна следоперационна прогноза, отколкото по-възрастни животни. Кучетата, които се нуждаят само от хирургична корекция на ноздрите, подложени на стеноза или удължено меко небце имат по-благоприятна прогноза, отколкото животни с по-сериозен дефект. Кучета с хипоплазия на трахеята имат съмнителна и предпазлива перспектива. Животните, които имат допълнителни проблеми, свързани с алергични заболявания на дихателните пътища, имат негативна прогноза. Адекватната и навременна терапия и методите при подбни патологии могат значително да подобрят качеството на живот на тези животни.

Прогнозата на заболяването зависи от възрастта на пациента ,степента на нарушаване на дихателната функция.Ако заболяването е започнало или застрашава живота на животното ,може да се наложи да се вземат спешни мерки ,това доста често се налага особено в летния период ,при горещо и влажно време.Всеки стопанин може навреме да забележи симтомите на брахицефалния синдром--хрипове,шумно дишане с недостиг на въздух,тежък дъх-всичко това е предпоставка за изследване във ветеринарната клиника.

Съвети за стопаните

Куче с брахицефален синдром трябва да се разхожда на улицата със специален нагръдник, в никакъв случай на повод и нашийник, пречещ на дишането и оказващ натиск в областта на шията и гърлото.

Тъй като тази патология е гентично наследствена и свързана със стандарта на породите кучета брахицефален тип, за намаляване на проявата на подобен синдром в бъдеще, на животни с явна клиника, която изисква задължителна и жизнено важна хирургична корекция на обструкцията на дихателните пътища, не трябва да се използват за развъждане. Те трябва да се кастрират.

zoomania.org

Ключови думи:

брахицефален синдром

Сподели в: