Да обучаваш очи на четири лапи

2158

Раздел: Кучета

Категория: Полезно

От: Мима Василева

Виж блога на Мима Василева

Вера с Шагра едно от двете кучета- водачи, които обучава в момента
"О, ти с това куче къде си се качила тук. Не знаеш ли, че не може." Спомня си реплика, подхвърлена от пътник в градския транспорт, инструкторът на кучета водачи за незрящи Вера Несторова. Понякога се ядосва за отношението на някои хора, които се държат невъзпитано, докато тя обучава куче на улицата, в метрото или в парка.

Вера е на 31 години, а от три години е учител на кучета водачи за слепи. Започнала с отглеждане на куче като приемно семейство, а малко след това от фондация "Очи на четири лапи" я поканили да работи в тяхното училище. Досега е обучила шест четириноги водачи, а в момента работи с две кучета.

Въпреки че е завършила езикова гимназия, Вера има желание още да учи. "Иска ми се да знам и други обучения, примерно за асистенти на чуващи кучета". Обяснява, че при желание всеки може да намери литература и други материали, с които да се самообучава. Ти работиш с кучето, но и учиш от него, обяснява още Вера.

Тя има вкъщи много домашни любимци – куче, котка, папагали, отскоро и чинчила. "Разбира се, че ги дисциплинирам. Специално кучето – послушно е" , разказва с усмивка тя.

Трудностите...

"Отношението на хората е различно. Както във всяко едно нещо, имаме добрите и лошите страни" , смята Вера. Тя посочва, че при обучението на кучето водач хората не трябва да предлагат помощта си, "въпреки че това е по- добър вариант от грубости".

Никога няма да забрави случка, при която шофьор качва колата си на тротоара и минава на сантиметри от муцуната на кучето. "Не стига че беше груб, но не се и извини след това. Това е една малка извадка от всичките простотии, с които се срещаме всеки ден" , споделя с приповдигнат тон Вера.

Ядосва се след такива ситуации, но "всъщност по закон ние имаме право". Неразбирането, липсата на култура и всякакви такива неща, допълва какво не й харесва Вера.

Проблеми е срещала и при обучение в градския транспорт. "Сега шофьорите са много по- отзивчиви, но преди много често се случваше шофьор да не те качи в автобуса и да стои и да вдига скандал, да не иска да тръгне от спирката, докато не слезеш с кучето." По думите й постепенно тези ситуации намаляват, но все още може да се случат.

Тя съветва, когато човек види куче водач, да не се плаши, защото животното винаги е с каишка и не е агресивно. "Има хора, които се засилват към кучето: "О, какво хубаво кученце" , и тръгват веднага да галят това също е неправилно" , разказва Вера. По време на обучението кучето трябва да бъде оставено да работи спокойно. "Голяма част от хората вече знаят какво е куче водач и реално негативите са намалели много повече, отколкото преди" , допълва обучителят.

От приемното семейство до незрящия

В началото кучетата винаги отиват в приемни семейства, които се набират с кампании на фондацията. "Целта е кучето да придобие навиците за спокойното отглеждане у дома – да не се качва по мебелите, да не разрушава къщата, да е послушно, да има хигиенни навици" , обяснява Вера. Четириногият водач е в приемното семейство до навършването на годинка.

Следват поведенчески тестове, които да покажат доколко кучето е годно за професията водач на слепи. Изпробва се отношението на животното към непознати хора, как се държи в тълпа и в непозната обстановка. "Разбираме също дали е агресивно, как реагира на други кучета, както и на котки" , обяснява Вера. По думите й най- добрият вариант е спокойно куче, което не проявя никаква агресивност.

След това кучетата, които са от породите голдън ретривър и лабрадор ретривър, отиват в училището за кучета водачи и започва обучение по общо послушание и специалното обучение, което се изразява във водаческата дресура и изпълнение на обикновени команди – седни, легни, стой. "Дресурата започва полека със спокойни темпове, никога не стресираме животното, а използваме много лакомства, търсим естествения интерес на самото животно" , разказва Вера.

По програма всеки ден кучето минава наймалко един път полигона в училището, а след това излиза в градска среда. "На полигона можем да упражним всякакъв вид препятствия, които в реалността кучето да не срещне цяла година" , казва Вера. В градската среда обаче "има шум, има хора, има коли, има различни други странични фактори, които допълнително разсейват кучето". Обучението продължава от четири месеца до година и след това кучето се дипломира. Ако вземе изпитите си, започва предаването на кучето на незрящия човек, което трае наймалко три седмици. "Нещата, които кучето трябва да научи по време на обучението, са много, но най- вече трябва да придобие опит не само в преминаването на препятствия, но и опит в разнообразна среда" , обяснява инструкторът.

Оптималният вариант е един инструктор да обучава две кучета едновременно, но при възможност може да работи и с три. В момента Вера обучава две четириноги. В училището в момента са петима инструктори, които обучават общо десет кучета.

За раздялата с кучетата...

"Лесно става смяната от приемното семейство към инструктора и от него към незрящия, защото използваме лакомства" , казва с усмивка Вера. Според нея емоциите лесно се прехвърлят с нещо вкусничко и в един момент кучето спира да обръща внимание на учителя си и единственият важен човек за него се превръща незрящият. За Вера никога не е имало момент, в който да си каже защо се захванах с това. "Работата с животните и след това резултатът от труда как слепият човек става независим с кучето." Това й дава сили да преборва всички други трудности, с които се сблъсква. Но има моменти на съжаление, когато някое от кучетата е дало отлични поведенчески резултати и отпадне заради здравословни проблеми.

"Всяко куче има отделен характер и това е нещо, с което всеки един инструктор трябва да се съобрази. Ако е някое по- меко куче, не може с по- твърдите методи при него. Докато има по- твърди кучета, които си искат по- активно отношение" , разказва тънкостите на работата си Вера. Въпреки че принципите на обучение са едни, има си технология, по която всяко едно нещо се случва. "Не може да се каже куче с труден характер, защото всяко оставя в мен приятни спомени." Случва се Вера да определи някое животно за фаворит, но скоро да дойде друго и да "имам хубавите спомени и с него".

"Същността на нашата да професия е да използваме данните на кучето и да ги използваме по най- безболезнения за него начин – под формата на игра, с лакомства, да привличаме неговия интерес към това, което трябва да прави" , обобщава Вера. Целта е кучето да не е изнервено и стресирано. Фондация "Очи на четири лапи" и в момента набира приемни семейства. Всеки желаещ може да се свърже с фондацията на http://www.e4pbg.com/. Всичко, което е необходимо за отглеждането, се осигурява от фондацията.

Източник: dnevnik.bg + собствено проучване

Сподели в: