Натрупаните знания за лековитостта на растенията датират от хилядолетия. Те са били предавани от поколение на поколение. Така съхраненият опит за богатия и разнообразен растителен свят е послужил за създаването и запазването на нapogнaтa медицина. Много от дрогите и лeкapcтвaтa, които днес се употребяват в научната медицина като изпитани лекарствени cpeдcтвa, са взети от нapoднaтa медицина (кокиче, гороцвет, ружа, сънотворен мак, тинтява, вълнест напръстник, момина сълза, глог и др.). Oткpититe от човека лекарствени растения не са били прилагани само за терапия при различни болести - много от тях са използвани като храна и за други цели. 

  Лечението с билки е ефикасно не само при хората, но и при животните. Разбира се, изключение не прави и кучето. Като всяко живо същество то също боледува, напълно зависимо е от човека и той носи отговорността за здравето му… Билколечението може с успех дa се прилага при кучето, но за това са необходими определени познания и спазването на някои задължителни условия. В противен случай ефектът може дa е обратен. 

  Какво трябва дa знае всеки собственик на куче, преди дa посегне към билките? 
Преди всичко е необходимо дa се наблюдава кучето, както и дa се различават най-общите реакции на болното и на здравото животно, защото изходът от всяка болест дo голяма степен зависи от ранната диагноза. Ако кучето е: безразлично; слабо подвижно; не се отзовава при повикване; не размахва опашката си, а я крие между задните крака; носът е сух, често горещ; очите отделят обилен секрет или са сухи, без блясък, при тежко състояние могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите; телесната температура е повишена (нормалната е 37.5-39С) и при голям брой болести може да достигне 41С; липсва апетит или е понижен; налице са признаци, които показват разстройство при храносмилането (диария, повръщане, запек) или на дишането (кашлица, хрипове, задух, хълцане), както и всяко изменение на космената покривка или на кожата, тогава може да се твърди,че кучето е болно. Разбира се, при установяването на най-малкото неразположение кучето трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да постави точната диагноза. В зависимост от нея се определя и съответното лечение. 

  Терапията с билки при заразни болести - бяс, гана, инфекциозен хепатит, парвовироза, лептоспироза, салмонелоза, стафилококоза, туберкулоза, предизвикани от вируси или бактерии, както и някои заразни болести, предизвикани от гъбички (микроспория, трихофития, фавус) може дa се прилага като съпътстващо, помощно cpeдство към медикаментозното лечение, назначено от лекаря, и то само в определени моменти (цикли) от развитието. 
Трябва дa се има предвид и обстоятелството, че някои лекарства са несъвместими в комбинация с билки и затова е по-добре дa не се експериментира с живота на кучето, а всяко лекарствено cpeдствo дa се прилага самостоятелно, като се спазват указанията на ветеринарния лекар или посочените за конкретната билка. 
Като се изключат изброените по-горе болести, почти за всички останали, от които кучето най-често cтpaдa, билкотерапията е приложима и ефикасна. Тук може дa се посочи групата на незаразните и повечето от паразитните болести, както и лекуванeтo на рани от различно естество, травми, кръвоизливи, изгаряния, измръзване идруги.

  ОБЩИ ПРАВИЛА 
  Тъй като различните видове лечебни растения си приличат, а само един от тях има лечебни свойства, най-добре е необходимата билка да се закупува от билкова аптека, а не да набавя индивидуално, за да се избягнат грешки. Освен това, за да се получи качествена дрога, всяка билка се бере в точно определено време от развитието на растението при спазване на много условия, които гарантират чистотата на получения материал, както и количеството на активните вещества на дрогата, които имат лечебни свойства. 
Във всички случаи, когато се използват билки - самостоятелно или комбинирано, посочените дози и начинът на приготвянето им се спазват стриктно, за да има резултат. Често в желанието си кучето да оздравее по-бързо, някои собственици увеличават по свое усмотрение количеството на дадено лекарство или честотата на даването му. Това е недопустимо и ефектът е отрицателен, като най-малкото усложнение при такава атака от препарати е увреждането на бъбреците на кучето, които по принцип са много натоварени. 

  Тайната на билките е в точно дозираното количество, поемането им в точно определено време и в приготвянето им по строго определен начин. 
Най-общо, еднократната доза, която трябва да се дава на кучето, се определя от възрастта му: 
За куче от 2 до 10-годишна възраст - 1 доза 
За куче от 1 до 2 години - 2/3 от дозата 
За куче от 9 месеца до 1 година - 1/2 от дозата 
За куче от 8 месеца до 10 месеца - 1/3 от дозата 
За куче от 6 месеца до 7 месеца - 1/6 - 1/4 от дозата 
За куче от 3 до 4 месеца - 1/8 до 1/4 от дозата. 
За куче от 1,5 до 3 месеца - 1/12 до 1/8 от дозата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Винаги се приготвя цялото количество, посочено в рецептата, от което се дозира cпoрeд дaдeнaтa схема. Продължителността на терапията се определя в зависимост от лечебната цел и от състоянието на болното куче. 

  Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че всяко куче е с определена индивидуалност и наследствени предразположения към някои заболявания. Много голямо значение за изхода от тях оказват възрастта, общото физическо състояние, условията на отглеждане и най-важното - кога е започнало лечението. За някои болести изчакването е фатално, при други преждевременното прекъсване на терапията може да стане причина по-късно за хронични заболявания или други усложнения. Опасно е и прилагането на "изпитани рецепти" от познати, които може да са ефикасни при съвсем други ситуации. Самолечението, както и изпробването на различни средства, без да е поставена точна диагноза от какво страда кучето, могат не само да влошат състоянието му, но и да замьглят типичните симптоми на действителното заболяване. При такива "експерименти", които за съжаление не са изключение, собственикът на "опитното" куче твърде късно се обръща за квалифицирана ветеринарно-медицинска помощ. Дали на болнотокуче ще се дaват лекарства или билки, зависи от конкретния случай, но подходьт винаги трябва да е един - научен, което е гаранция за благоприятния изход на дадено заболяване. 

  Фитотерапията (билколечението) е най-старият метод на лечение, но тя също вече е поставена на научна основа, макар че голям брой лекарствени растения .се предписват все още на базата на резултатите от дългогодишното им прилагане, както и въз основа на опита на народната медицина. При терапията с лекарствени растения са необходими освен знания, също и опит и критичен поглед върху възможността за излекуване на дадено заболяване от страна на лекаря, който определя диагнозата на болното куче. При възможност да се използват както лекарства, така и билки, по-целесъобразно и по-полезно за организма на кучето е да се предпочетат билките. Те не дават странични ефекти, не са така драстични като въздействие, винаги може да се осигурят, и при правилно лечение (като доза, подходящ избор на билка, начин и продължителност на приложение) гарантират оздравителния процес без риск от рецидиви. 

  ФОРМИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ 
  Най-широко прилаганата и най-целесъобразната форма на приемане на растителните дроги са прясно приготвените водни извлеци - запарките и отварите. В зависимост от вида на растителната част (листа, цветове, кори, корени или коренища и др.) се предпочита една от двете форми. 

  Кори, корени, коренища, одървенели стьбла от тревисти растения и др., които набъбват трудно и се извличат бавно, а така също и дроги, които съдържат слузни вещества като корени от ружа, ленено семе и др., е целесъобразно да се накисват във вода с температура 20С в продължение на около 6-8 часа и след това да се кипят в продължение на около 15 мин. 
Листа, цветове и други дроги, които се извличат лесно, обикновено се заливат с вряща вода, оставят се да престоят с водата 10-20 мин., след което полученият извлек - чаят - се прецежда и според предписанието се приема топъл или студен. 
Безразборното комбиниране на чаени смеси от голям брой дроги е неправилно, като се има предвид, че лечебните растения съдържат най-различни вещества, които могат да си взаимодействат, а също да влязат в несъвместимост едни с други. В някои случаи едно растение съдържа няколко полезни вещества, чиято комбинация може сполучливо да се използва.

  ТЕХНОЛОГИЧНИ УКАЗАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ 

  Растителни сокове 
Такива сокове се препоръчват при простудни, стомашно-чревни заболявания, като се приготвят от пресни зеленчуци, плодове, корени и др. Полученият сок се смесва с прясна отвара от ориз или овесени ядки. 

Видове водни извлеци - чайове от лекарствени растения
Ако се приготвят със студена вода се наричат настройки, а с вряща вода - запарки. Ако се загряват при определени условия с гореща вода - отвари. 
При запарките след заливането на дрогата с вряща вода, запарката се разбърква постоянно в продължение на няколко минути и след това се прецежда гореща. Този начин се използва при чайове от листа, цветове, семена,.
Подземните растителни части (грудки, корени, коренища) се заливат с гореща вода и се варят по-продължително време (15-30 мин.), престояват още толкова време и след това извлекът се прецежда. Така се приготвят отварите. 
Дроги, на които част от съставките се разтварят лесно в студена, а друга част - в гореща вода, се наставят на студено, извлекът се прецежда и след това дрогата се възварява с ново количество вода, както е посочено по-горе. 
При приготвяне на лапи, компреси и др. дрогите (лайка и др.) се смесват с малко гореща вода или се възваряват с малко вода, кашата се размазва гореща върху плат и се налага върху болното място, като се увива с ленен или вълнен плат. 
Това са най-приложимите форми при лечение с лекарствени. растения на кучето. И тъй като всяка билка се приготвя по определен начин, необходимо е да се спазват посочените технологични указания и конкретните препоръки.

  СПЕЦИАЛНА ЧАСТ
Обикновено дадено лекарствено растение може да се прилага при различни заболявания и затова подходящите за терапия на кучето видове са разгледани в този аспект. За да не се допускат грешки, лекарствените растения са описани и подредени под азбучен ред въз основа на латинските им наименования. Ботаническото описание на видовете не е дадено, тъй като не е препоръчително собствениците на кучета сами да берат необходимите им билки. Както вече беше посочено, най-добре е да ги закупуват от билкова аптека. Повечето от лекарствените растения имат по няколко народни наименования, затова трябва да се знае латинското название. 
Ако се налага кучето да приема вътрешно даден билков препарат и това не става доброволно от негова страна, то собственикът му трябва да избере подходящ начин, за да го застави. За целта може да се използва биберон, лъжица, или спринцовка с пластмасов накрайник.Никога не трябва течността да се излива направо в гърлото на кучето, защото може да се задави, а да се подава на малки порции, от ъгъла на устните. 
Билковите препарати винаги трябва да са прясно приготвени.Използваните дроги трябва да са добре опаковани, особено ако са ситно нарязани, защото в противен случай поемат известно количество влага и въздух и при по-продължително съхранение активните им вещества се разпадат лесно. Плесенясали или нападнати от вредители дроги не са годни за употреба.

 Част 2

 Част 3

Източник: dogbg.net