Какво обединява Ърнест Хемингуей, Марк Твен, Чарлс Буковски, Жан-Пол Сартр и Юкио Мишима, освен че са велики писатели? Котките! Мнозина от най-големите автори в историята на литературата черпят вдъхновение и обичат безкрайно пухкавите си домашни любимци – някои препарират лапичката им след смъртта, други са любители на полидактилни котки, а трети им дават причудливи имена. Вижте котките на някои от най-известните писатели!

Ърнест Хемингуей

Хемингуей получава първата си шестопръста котка от морски капитан и с годините след това се превръща в един от най-прочутите любители на полидактилните домашни любимци.

След смъртта му през 1961 г. бившият му дом в Кий Уест, Флорида, става музей и дом за котките му. В момента в къщата живеят около петдесет от потомците на неговите любимци (от които половината са полидактилни).

Чарлс Дикенс

Един от най-големите и въздействащи писатели в историята на литературата, Чарлс Дикенс веднъж казва:

„Какъв по-голям дар може да има от любовта на котка?“

Чарлз Дикенс имал котка на име Виламена, която родила котета в неговия кабинет. Първоначално той не искал да ги задържи, но в последствие се не можел да се раздели от едно от женски котета, което в последствие станало известно като "Котката на господаря". Когато искало да привлече вниманието му, твърди се, че то имало навика да изгася свеща за четене на Дикенс, докато той работел.

                                                                                                        

В момента ножът е изложен пред публика в Нюйоркската обществена библиотека.

Томас Елиът

Отвън препратките към косматите си любимци в поезията си, Елиът пише и цяла стихосбирка, наречена „Книга за практичните котки на стария опосум“, колекция от 15 поеми, посветена на кръщелниците му, която представя различни личности и ексцентризми на котки.

Имената в книгата впоследствие стават вдъхновение за Андрю Лойд Уебър да създаде един от най-известните мюзикъли на „Бродуей“ – „Котките“. По-късни издания на „Книга за практичните котки на стария опосум“ пък включват илюстрации на Едуард Гори – самият той страстен любител на пухкавите животни.

Реймънд Чандлър

Чандлър има огромно влияние върху детективската литература и определянето на принципите на жанра ноар. Той използва фатални жени, сюжетни обрати, усукани игри на думи в класиките си за Филип Марлоу, включително в „Големият сън“ и „Дългото сбогуване“.

Но не всичко около Чандлър е свързано със сериозността – защото той наистина обича котките. Неговият другар Таки му е носил безкрайна наслада, но и понякога му се е качвал на главата. Ето откъс от писмо на писателя до негов приятел за Таки:

„Нашата котка става все по-тиранична. Ако се озове някъде сама, започва да надава смразяващи кръвта писъци, докато някой дотича. Спи на една маса в сервизното помещение и изисква да бъде качвана от сваляна оттам на ръце. Получава топло мляко около 8 часа вечерта, след като е започнала да мяука за него от 7,30“.

Марк Твен

Големият хуморист и публицист Марк Твен също е голям любител на котките. Когато черната му котка Бамбино (на снимката по-горе) изчезва, писателят публикува обява в „Ню Йорк Американ“ и обещава награда от 5 долара на онзи, който върне животното в дома му. Анонсът описва Бамбино като:

„Голям и наситено черен; гъста кадифена козина; тънка ивица бели косми по гърдите; не е лесно да се открие на обикновена светлина“.

Чарлс Буковски

За мнозина Буковски е американският лауреат на низките страсти – познат с писането си за бедност, алкохол, ужасни работни места и още по-ужасни любови. Сред три непубликувани досега книги на писателя обаче попада цяла антология от късните му години, разкриваща любовта му към котките, които той нарича „моите учители“.

Прочутият с романи като Factotum и „Жени“ автор и преди е говорил за привързаността си към четириногите в различни свои стихотворения – като „Котките ми“ и „История на едно кораво копеле“. Невиждани досега текстове обаче ще бъдат събрани в сборник, наречен „За котките“, който ще бъде издаден по-късно тази година.

„Ако се чувстваш зле, просто погледни към котките; ще ти стане по-добре, защото те знаят, че всичко е такова, каквото е – казва приживе Буковски. – Колкото повече котки имаш, толкова по-дълго живееш. Ако имаш сто, ще живееш 10 пъти по-дълго, отколкото ако имаш 10. Някой ден това ще бъде открито, а хората ще имат по 1000 котки и ще живеят вечно“.

Уилям Бъроуз

Бъроуз е известен с дивото си писане, често под въздействие на наркотици, но той има и по-мека страна – особено що се отнася до котките му. Автобиографичната му новела „Котката отвътре“ разказва за котките, които е гледал през живота си, а последната статия, която Бъроуз пише преди да умре, препраща към искрената любов, която е изпитвал към четирите си любимеца:

„Единственото нещо, което може да разреши конфликт, е любовта, така се чувствах покрай Флеч и Ръски, Спуунър и Калико. Искрена любов. Какво изпитвам към котките си сега и преди. Любов? Какво е? Най-естественото обезболязващо. ЛЮБОВ“.

Нийл Геймън

Авторът на „Американски богове“ редовно публикуваше в блога си снимки и истории за множеството си котки – сред които са Хърмаяни, Под, Зоуи, Принцеса, Кокос… Въпреки че наскоро все пак не е писал нищо за тях, допреди 2010 г. постовете му го показваха като абсолютен почитател на котките.

Вижте и още няколко прочути снимки на големи писатели с обичните им котки:

Мишел Фуко

Джак Керуак

Юкио Мишима

Жан-Пол Сартр