Когато Бог създал животните по света, той не им дал имена, оставил първия човек да ги наименува. След като получил името си женският гепард от радост започнал да тича, но не виждал други от неговия вид, затова продължил с колкото сили имал в опит да намери поне един. Наоколо имало много коне, лъвове, кучета и котки, но не видял нито един гепард. Тогава седнал и се огледал добре. Какво ли е всъщност? Не може да е сам!

Отишъл при кучетата и седнал до тяхната глутница. 
- Може ли да бъда един от вас? - попитал направо.
Кучетата се присмяли и започнали да лаят по гепарда.
- Виж се, с тези дълги крака ! Ти не си куче. Махай се!

Отпъден гепарда слезнал при лъвовете. Поне си приличат малко, от едно семейство са. Седнал до един лъв и запитал същото,което попитал и кучетата.
- Не. Къде си виждал лъв на петна? Не може! Изчезни!

Прогонен вече втори път гепарда се отпуснал на един камък и заплакал. Слънцето залязло, а той продължил да плаче чак до сутринта, когато птиците в небето прелитали над него, когато облаците се разкъсвали и правили място на слънцето да грее, се появила една тънка и дълга сянка над него.
- Защо плачеш? - попитал жирафът.
- Защото съм сам! - отговорил през сълзи гепарда.
- Стани. Защото не си сам, ти си създаден да ловуваш, да си бърз и силен. Изправи се, защото си различен. Ти не си лъв, нито куче. Ти си друг вид по-силен и пъргав. И не си сама.

Жирафа се отместил и се появил друг гепард - мъжки. Но болката от отхръления гепард останала, сълзите оставили отпечатък върху лицето й и от тогава всеки гепард, който носи началото си от нея, има следите от сълзите й.


     

 
  Източник:Blog.bg

Назад