Това е финалната част.Ние си ядохме,но решихме да полетим.
-Теди,искаш ли да отворим клетката и да полетим?-попита Мейсън.
-Да,защо не.-каза Теди.
Така ние си отворихме вратата на клетката и излязохме.Тогава забелязахме,че вратата на помещението ни е отворена и решихме да излезем да огледаме нашия блок и улица.
-Мейси,искаш ли да кацнем на пътя за да се разходим по него.-каза Теди.
-Нека кацнем.-отвърна Мейси.
Но тогава се появи беда-приближаваща бързо движеща се кола!
-Да излетим бързо!-каза Мейсън.
Но докато се опитаме да излетим беше късно.Сгазиха ни.Докато Теодор ни види вече бяхме мъртви и го гледахме като духове които се сбогуват със собственика си.Така вече не сме живи,но сега все пак гледаме под формата на духове и чакаме Теодор да дойде при нас и отново да бъдем заедно.
Ние си ядохме,но решихме да полетим.
-каза Теди.
Докато Теодор ни види вече бяхме мъртви и го гледахме като духове които се сбогуват със собственика си.Така вече не сме живи,но сега все пак гледаме под формата на духове и чакаме Теодор да дойде при нас и отново да бъдем заедно.
Do you need urgent loan
Leading online only with direct lenders
Продавам кученца супер френски булдог
clara
