Алергии при котката

Алергията е реакция на имунната система на организма срещу погълнати с храната или вдишани вещества, наречени алергени. Ако е с увредена имунна система, животното няма да може да си изгради съпротива срещу вируси, бактерии, чужди протеини и други дразнещи субстанции, навлизащи в организма.
Алергените могат да включват определени храни или вдишвани вещества, като полени, прахове, вълна, домашен прах и други дразнещи субстанции. Алергените отключват реакции, протичащи със сърбеж, кихане, кашляне, отичане на клепачите, сълзене, повръщане и диария. Тези симптоми се явяват при котките, но също и при хората.
Преди да заболее, котката трябва да е била изложена на алергена най-малко два пъти. Начинът, по който тялото отговаря на алергена, се нарича свръхчувствителност или алергична реакция.
Има два вида свръхчувствителност: непосредствен тип, който се явява кратко време след излагане на алергена и се изразява в обрив и сърбеж. Обривът на котката се характеризира с внезапен оток по главата – обикновено в областта около очите и устата, а понякога с поява на подутини на други места по тялото.
Вторият вид е късната алергична реакция, която протича със сърбеж, появяващ се часове или дни след контакта с алергена. Дерматитът от ухапване от бълха е пример за двата типа реакция. Това обяснява защо една котка продължава да се чеше дни след успешно лечение.
Алергенът навлиза в организма през белите дробове (когато е полен или домашен прах), през храносмилателния канал (при консумиране на определени храни), чрез инжектиране (след ужилване от насекоми) и ваксинации или чрез директна абсорбция през кожата.
Докато при хората алергията обикновено засяга дихателните пътища и белите дробове, причинявайки сенна хрема и астма, при котките заболяват най-вече кожата и стомашно-чревният канал. Главният признак от страна на кожата е силният сърбеж.

Хранителна алергия

Котките могат да са алергични към определени храни или хранителни съставки. Най-много хранителни алергени се съдържат в говеждото, свинското и пилешкото месо, в яйцата, рибата и житните култури. Симптомът се изразява в интензивен сърбящ обрив, най-често около главата, врата и гърба, който може да бъде придружен от оток на клепачите. Възможно е да опадат косми и да се открои оголена кожа, покрита с гъст секрет от постоянното чесане. Хранителната алергия по-рядко причинява диария и повръщане – Девета глава.

Алергичен дерматит

Болестта представлява алергична кожна реакция спрямо различни агенти, включително ухапване от бълхи, червейчета и въшки. Бактериалните и гъбичните кожни инфекции, хранителните разстройства и медикаментозните реакции също могат да причинят дерматит (подобен на просени зърна ситен обрив). Заболелите котки получават обриви във вид на малки пъпчици и кори по гърба, главата и шията. Възможен е и сърбеж, но не е задължително.

Алергичен дерматит от бълхи

Ухапването от бълхи е най-честата причина за поява на милиарен дерматит при котките. Освен бълхите трябва да се имат предвид и други кожни паразити, които могат да причинят алергичен милиарен дерматит.
Симптомите са силен сърбеж, обрив със загрубели инфектирани петна от постоянното интензивно чесане. Възможно е впоследствие да се развият локални или генерализирани еозинофилни плаки – повече в раздела Еозинофилен гранулом по-нататък). Въпреки че котките са устойчиви към ухапване от бълхи и могат безсимптомно да приютяват много от тях, то, ако са алергични, са достатъчни едно-две ухапвания седмично, за да се предизвика алергична реакция, която е най-силна в средата на летния сезон. Освен това, след като котката веднъж е била ухапана, сърбежът може да продължи през цялата година, ако в дома живеят бълхи. Диагнозата се поставя при наличие на симптомите – характерния кожен обрив и откриване на бълхи. Проверката може да се извърши, като поставите котката върху бял лист хартия или бяло платно и четкате козината є. Белите и черните, подобни на песъчинки зрънца, които падат върху хартията, са яйца и фекалии на бълхи. Диагнозата се потвърждава чрез интрадермален (подкожен) тест, при който се получава реакция на свръхчувствителност за двата типа – непосредствения и късния. Често сърбежът продължава дълго след като бълхите са били унищожени.
Лечение: Когато присъствието на бълхите е постоянно, те трябва да се изтребят – Програма за контрол на бълхите. Ако не се открият бълхи, трябва усилено да се търсят други причини за дерматита и да се проведе съответно лечение.
Кортизоновите таблетки или инжекции, които блокират алергичната реакция и успокояват сърбежа, помагат в отделни случаи на дългосрочно лечение. Поради възможни странични ефекти те трябва да се прилагат под ветеринарен контрол. Увредените места се лекуват с локално приложение на комбиниран с кортизон антибиотик, като например Panolog. Десенсибилизирането (намаляването на алергичната чувствителност) е неефективно.

Дразнещ (иритантен) и алергичен контактен дерматит

Дразнещият и алергичният контактен дерматит са две различни състояния, но се характеризират със сходни реакции. И двете заболявания се предизвикват от контакт с химични и други дразнещи вещества. При иритантния кожната реакция се причинява чрез директен дразнещ ефект на химическото вещество, а при алергичния повторното съприкосновение предизвиква сенсибилизация на кожата, в резултат на което се проявява алергичната реакция.
Двата типа дерматит рядко се срещат при котките, което се дължи на навика им да поддържат кожата си чиста чрез самотоалиране. По този начин те се предпазват от въздействието на химичните вещества, което е от особено значение за избягването на алергичния контактен дерматит.
Дразнещият и алергичният контактен дерматит засягат части от тялото, в които козината е тънка или липсват косми – стъпалата, брадичката, носа, корема и слабините. Тези области най-често са в контакт с химикали. Течните дразнители могат да засегнат всяка част на тялото.
Двата типа контактен дерматит – дразнещият и алергичният – предизвикват зачервени, възпалени сърбящи подутини по кожата, която започва да се покрива с люспи, и космите опадват. Постоянното почесване разранява и инфектира болните места. Обривът на алергичния контактен дерматит може да се разпростре и извън местата на контакта. Химикалите, които причиняват дразнещия дерматит, са киселини и алкали, съдържащи се в домакински почистващи препарати, разтвори, сапуни и петролни продукти.
Алергична реакция могат да причинят също прахове против бълхи, шампоани (особено съдържащите йод), отровният бръшлян, отровният дъб и други растения, влакна от вълна и синтетика, кожи, пластмасови съдове и бои. Неомицинът, който се съдържа в мазила за локална употреба и в други медикаменти, също може да причини алергична контактна реакция.
Дерматит се получава и от шийните инсектицидни каишки, които се поставят на врата на котката. Този вид дерматит е контактен и е свързан с локален сърбеж и зачервяване на кожата с последващо опадане на косми и образуване на кори. Състоянието може да се разпространи и върху други области на тялото. Освен че предизвикват локална свръхчувствителност, каишките против бълхи могат да бъдат токсични заради съдържащите се в тях химикали и затова не се препоръчват като единствено противопаразитно средство.
Лечение: Най-напред трябва да се направи преглед на обкръжаващата среда на котката, за да се идентифицират кожният алерген или химикалът, който причинява проблема, и да се предотврати следващо излагане на котката на въздействието му. Засегнатите места се лекуват както при целулит и абсцеси: с локални антибиотични кремове. Местното или оралното приложение на кортикостероиди помага за намаляване на сърбежа и на възпалението, но с тях не се лекува проблемът. Противоалергичните инжекции и имунотерапията могат да отслабят симптомите, но също не могат да повлияят на основното страдание.

Инхалационна алергия (атопичен дерматит)

Това е алергична кожна реакция вследствие на вдишване на полени, домашен прах, плесени и други алергени от вътрешната и външната обкръжаваща среда. Заболяването се явява сезонно или по всяко годишно време. Признаците са различни и включват сърбеж по главата и врата с обрив, както е описан при котешкия милиарен дерматит. Наблюдават се симетрично опадане на косми по тялото, причинено от интензивно чесане и близане, а също и изриване, подобно на това при еозинофилния грануломен комплекс.
Атопичният дерматит трудно се различава от други алергични кожни заболявания, причинени от ухапване от насекоми, хранителна свръхчувствителност и контакт с химикали. Диагнозата се поставя чрез интрадермално (вътрекожно) тестване.
Лечение: Най-добри резултати се получават, когато алергенът може да бъде идентифициран и унищожен от средата, заобикаляща котката. Антихистаминовите или кортикостероидните медикаменти успокояват симптомите, но не могат да излекуват заболяването.
Източник: zoomania.org

Назад