20073

4

Анатомия на кучето

Раздел: Кучета

Категория: Любопитно

   

  Кучето е най-старият приятел на човека. То принадлежи към семейство Canidae, част от най-висшия клас гръбначни животни – бозайниците.
 
  Особености на анатомията на кучето:


    
  1. КОЖА, КОСМИ И ВЪЗГЛАВНИЧКИ

  Кожата представлява непрекъсната покривка на тялото. Нейните функции се изрязават в предпазването на тялото от наранявания, химични въздействия, от високи и ниски температури, взема участие в газовия обмен и регулира водния баланс. Тя има киселинен характер и това е причината много микроорганизми да не успяват да проникнат през нея.
  Кожата има три пласта – най-горният е надкожие или епидермис, изграден от епителна тъкан, средният се нарича дерма или корий и е изграден от съединителна тъкан, третият, най-долният се нарича подкожие и е изграден от съединителна тъкан. Покрита е с косми, с изключение на носната гъба, половите органи и възглавничките на лапите. Косъмът е епидермално образование, състоящо се от корен и стъбло. Коренът се намира под кожата, а стъблото над нея. В коренът се намира космената луковица, която е с вдъбнато дъно. В това вдлъбнато дъно се намира космената папила, благодарение на която космите растат. При достигане на определена възраст космите започват да опадат и тяхно място се появяват нови. Смяната на космите се нарича линеене. Причината за този процес е остаряването на космената луковица. Познаваме три вида линеене – ювенилно, сезонно и постоянно. Ювенилно линеене наблюдаваме при малките кученца, които на 4-5 месечна възраст сменят бебешките косми. Сезонното линеене се наблюдава два пъти в годината, обикновено пролетта и есента. Постоянно линеене се извършва през цялата година, без ясно определени граници.
  Космите биват покривни, четинести, пухови, дълги и осезателни. Покривните се намират поцялото тяло. Пуховите косми запазват топлината, и се разполагат също по цялототяло с изключение на главата, долната част на крайниците и коремно-слабилната област. Миглите на кучета се четинестите косми. Дългите косми са по-груби се намират по опашката, брадата, шията. Осезателните косми не линеят, коренът им е разположен по-дълбоко в подкожието. Те имат особена празнина, намираща се в съединително-тъканото им влагалище, около която има голям брой рецептори. Осезателни косми са мустаците.
  Кожните възглавнички са еластични образувания на кожата. Всеки крайник на върха си има по три възглавнички. Те не са покрити с косми и служат като осезателен орган, заради големия брой на нервни окончания, разположени там.
 
  2. ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАСИСТЕМА


 
  Скелетът на кучето се състои от череп, труп и крайници.
  Съставните части на черепът са лицевите кости и темето. Челюстната става свързва долната с горната челюст. Различават се две основни форми на черепа – долихоцефал (дълъг) и брахицефал (къс). Долихоцефалът има клиновидна форма, лицето е сравнително дълго и тясно. Представители с такъв вид череп са породите немскаовчарка, дог и др. Брахицефалът има скъсени челюсти, нос и черепни кости, ясноизразени скули и по-голяма дъга на темето. Представители са мопсът, френският и английският булдог. Естествено,  има и преходна форма, наречена мезоцефал. Тук се причисляват пинчерът и дакелът.
  В трупът се включват гръбначния стълб, ребрата и гръдната кост. Гръбначният стълб е опора на ребрата, главата и всички телесни части, които са заловени за него. Предава импулсите на движението от задните крайници, участва в ограждането на гръдната кухина, на коремната кухина и на тазовата кухина. Както другите бозайници и кучето има седем шийни прешлена. Първият се нарича атлас и държи главата. Вторият се нарича епистрофейи и завърта атласа и главата. След тях следват 12-14 гръдни прешлена, характеризиращи се със слаба подвижност, от които излизат ребрата. Ребрата (costae) са дъговидно извити кости с различна дебелина ширина и дължина. За всеки гръден прешлен са заловени по две ребра. Броят на ребрените чифтове се определя от броя на гръдните прешлени (13 на брой). След тях се намират седем, по-рядко шест поясни прешлена, три кръстни и средно 20-23 опашни прешлена.  Различаваме няколко вида опашки: мечовидна (пойнтер), змиевидна (лабрадор), саблена с флаг (ирландски сетер), без флаг (басет), сърповидна (коли, далматинец), завита на кръг (апенцелерът), опашката като рог (мопс).
  Гръдната кост лежи в основата на гръдния кош и служи за негова долна опора. Съставена е от три части - дръжка, тяло и опашка. Опашката се състои от мечовиден израстък, със захванат за него мечовиден хрущял. Гръдният кош има форма на почти хоризонтално разположен тъп конус. Образуван е от гръдните прешлени на гръбначния стълб, ребрата и гръдната кост.
  Предните и задните крайници завършват с лапи, подплатени с меки възглавнички на пръстите и стъпалото. Бедрото и подбедрицата се сътоят от пищял и лъчева кост. Те са съединени в колянната става с колянно капаче. Раменната става смекчава сковете. С нея са свързани плешката и горната бедрена кост, а към тях чрез лакътната става са е свързана подбедрицата. Костите на задния крайник са по-дълги и по-масивни от костите на предния крайник, а ставните им ъгли са по-остри. Тези особености спомагат за създаването на по-голям размах по време на движение и изтласкване на трупа.
  Движението е много важно за кучетата, тъй като те са родени да бягат. Всички кучета са способни да бягат продължително, но най-издръжливото е хъскито. Освен издръжливост, те притежават вродена способност за плуване. Проблеми с плуването имат само породите с по-дълга козина, защото когато се намокри, тялото натежава. Мускулите представляват две пети от общата телесна маса. Мускулната тъкан се състои от многобройни мускулни влакна, обединени в снопове. Всяко мускулно влакно може да се свива само за себе си. Добре развити мускули има по рамената, врата, горната линия на трупа, бедрата и корема. Лицевите и ушните мускули помагат за управляването на мимическите движения – различно положение на ушите, оголванена зъбите.
 
  3. ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА

   Храносмилателната система започва с устата. Тя е съставена  от устен отвор и устна кухина. В устната кухина са разположени езика и зъбите. Устните  са две - горна и долна и оформят устния отвор. Бузите  затварят устната кухина отстрани. Заловени са за горната и долната челюст. Твърдото небце затваря устната кухина отгоре. След твърдото небце се намира мека мускулно-лигавична завеса, наречена меко небце. Освен многобройните малки слюнчени жлези, пръснати под лигавицата на почтицялата устна кухина, кучетата имат и три големи слюнчени жлези – подушна,подезична и долночелюстна. Чрез слюнката храната се овлажнява и омекотява. Езикът е мускулест орган, който размесва храната в устната кухина, спомага за нейното механично смилане от зъбите и я придвижва към глътката. Поемането на вода от кучето е възможно благодарение активното участие на езика. Подвижността на езика се дължи на многобройни мускулни снопчета от напречно набраздената волева мускулатура.
  Разкъсването, задържането и стриването на храната се осъществяват чрез зъбите. Отпред на зъбната дъга са разположени резците. След тях се намират кучешките. По-назад са разположени предните кътници и в посока към дъното на челюстите - задните кътници. Зъбът е кух, изпълнен с мека съединителна тъкан (зъбна пулпа), която е наситена с кръвоносни съдове и нерви. Всеки зъб е изграден от три вида зъбно вещество - дентин, глеч и цимент. Дентинът образува основната маса на зъба, глечта го покрива в областта на короната, а циментът лежи върху корена на зъба. Зъбите, които се появяват след раждането, са по-малки и по-слаби. Наричат се млечни и износват се бързо и се заменят от по-здрави, наречени постоянни. Задните кътници израстват по-късно, когато черепът престава да нараства. Те са постоянни и нямат млечни предшественици.
  Глътката  представлява къса и широка мускулно-лигавична тръба. Разположена е зад мекото небце. Тя е общ орган на храносмилателната и на дихателната системи. Чрез нея се осъществява прехода между устната кухина и хранопровода и носната кухина и гръкляна. Чрез свивателните мускули на глътката съдържимото в устната кухина се изтласква назад към хранопровода и придвижва самостоятелно към стомаха. Хранопроводът представлява мускулно-лигавична тръба, която поема храната от глътката и я придвижва към стомаха. Стомахът  наподобява торба, разположена непосредствено зад диафрагмата, в коремната кухина. Свързан е с хранопровода чрез кръгъл отвор. Чрез друг отвор дава възможност на храната да премине към червата. Между тях се намира дъното на стомаха. Стената на стомаха е изградена от три пласта - лигавичен, мускулест и серозен. Лигавицата е богата на стомашни жлези, коитосъдържат слуз, ензими и солна киселина. Мускулатурата на стомаха е съставена отгладки влакна, групирани в три пласта - външен, среден и вътрешен. Външният пласт е с надлъжно разположение на влакната, средният - с напречно (пръстеновидно), а вътрешният - с косо.
  Червата се разделят на тънко и дебело. Тънкото черво  e съставено от три части: дванадесетопръстно, празно  и слабинно. В началото му се изливат секретите на жлъчката и на задстомашната жлеза. В него завършва химичното смилане на храната и всмукването на хранителните вещества. Дебелото черво също се дели на три части: сляпо, дъговидно и право. То е с по-дебели стени, няма власинки по лигавицата си, но тя е с високи надлъжни гънки, благодарение на което нейната всмукваща и секретираща повърхност също се увеличават. Дебелото черво е с по-силна мускулатура, което спомага за придвижване на сгъстяващото се неусвоено чревно съдържание. Краят на ректума завършва със задния отвор на храносмилателната система - анусът. От вън е покрит с кожа, а от вътре - с лигавица. Черният дроб е плосък дебел орган, разположен в дясната половина на коремната кухина, непосредствено зад диафрагмата. Той е най-голямата жлеза в тялото. Секретира жълтозеленикава течност, наречена жлъчка, която чрез множество каналчета се събира в широк чернодробен канал, завършващ с жлъчен мехур. Чрез окончателния жлъчен канал жлъчката се излива в дванадесетопръстното черво, където участва в смилането и усвояването на мазнините. Черният дроб изпълнява ифункциите на "контролен орган", който обезврежда някои токсини, попаднали в организма. Задстомашната жлеза е с бледорозов цвят и неопределена форма. Тя е втората по големина храносмилателна жлеза. Условно се разделя на три части: средна (тяло), десен дял (глава) и ляв дял (опашка). Левият дял е вмъкнат между стомаха и левия бъбрек. Секретът на задстомашната жлеза съдържа ензими, чрез които се смилат белтъчините, мазнините и въглехидратите. В панкреаса са разположени и острови от клетки, чиито секрет не се излива поканали, а се предава като секрет на кръвта. Този секрет съдържа хормона инсулин, който регулира обмяната на въглехидратите.
 
  4. ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА

  Дихателната система се състои от бели дробове и въздухопроводни пътища - носната кухина, дихателната част наглътката, гръклянът, трахеята и бронхите. Нейната функция се изразява в обмяната на газовете.
  Носната кухина се намира над устната. Нейнотоначало е носът. Началните отвори на носната кухина се наричат ноздри, а тези, свързващи я с глътката – хоани. Ноздрите са не окосмени, богати на серозни жлези, които ги поддържат влажни и студени. Ако кучето има здравословни проблеми, неговите ноздри са сухи.  Носната кухина се разделя на две части– обонятелна, разположена в горната част и дихателна, разположена от предверието до хоаните. По-голяма от двете части е дихателната. Гръклянът е изграден от хрущяли. Неговата функция е регулиране на движението на поетата храна и въздух, той е и орган на гласа. Вътрешната страна на гръкляна е покрита с лигавица, която в средата на гръкляна образува гънки – предвени и гласови. Вследствие на вибрирането при изкарване на въздух кучето издава звуци – лаене, ръмжене, виене, скимтене. Най-дългата част от въздухопроводните пътища е дихателната тръба или трахеята. Тя започва от гръкляна и завършва при белите дробове. Изградена е от трахеални хрущяли. Разделя се на два главни бронха, достигащи до съответния дял от белия дроб, пред сърцето. Белите дробове са разположени в гръдната кухина. Обвити са серозна покривка – плевра. Двата бронха, на които се разделя трахеята навлизат в белите дробове и започват да се разклоняват, така се образуват бронхиолите. Те от своя страна също се разклоняват и образуват алвеоларни торбички. Успоредно с бронхите се разделят и кръвоносните и лимфните съдове.
 
  5. КРЪВОНОСНА И ЛИМФНА СИСТЕМА

  Сърцето е мускулест орган с форма на обърнат конус. Разположено е между третото и шестото ребро в перикардиална торба, като по-голямата част от него се намира в лявата половина на гръдния кош. Сърдечната стена се състои от три пласта – епикард(външен), миокард (среден) и ендокард (вътрешен). Най-тънък от тях е епикардът, а най-дебел миокардът. Ендокартът образува клапите на сърцето. Сърцето на кучето е четириделно – две камери и две предсърдия. Предсъдията са свързани с камерите посредством клапи.
  Кръвта се разнася по тялото чрез кръвоносните съдове – аорта, артерии, вени, капиляри. Артериите носят преработена кръв от сърцето към различните органи на тялото, а вените обратно. Има два кръга на кръвообращение – малък (белодробен) и голям (телесен). При малкия кръвта излиза от дясна камера по белодробраната артерия и се връща по белодрони вени в лявото предсърдие. При големия кръвта излиза по аортата от лявата камера и по венозен път се връща обратно в дясното предсърдие.
  Кръвта варира от 7 до 9 % от телесната маса на кучето и се състои от бели кръвни клетки (левкоцити), червени кръвни клетки (еритроцити), кръвни плочици(тромбоцити) и плазма – течната част на кръвта.
  Лимфната система има защитна и кръвотворна функция - образуване на  лимфоцитите, един от трите вида левкоцити. Състои се от лимфа, лимфни съдове и лимфни органи. Лимфата е бистра, слабо жълтеникава течност, състояща се от плазма и клетъчни елементи. Лимфните съдове се разделят на лимфни капиляри, отвеждащи лимфни съдове и големи лимфни съдове. Лимфни органи са далакът и лимфните възли.
 
  6. ПИКОЧО-ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА
 
  По-голямата част от крайните продукти при обмяната на веществата и по-голямата част от водата в организма се отделят чрез пикочо-отделителната система. Те се състои от бъбреците и пикочо-отводните пътища.
 Бъбреците са чифтни органи, разположени в поясната част на коремната кухина, под гръбначния стълб. На цвят са кафяво-червени. В основата си са изградени от бъбречни дялове. Бъбречните дялове са с форма на пирамида, чийто връх е насочен към вътрешността на бъбрека. На върха се намират микроскопични отвори, през които се излива образуваната в съответния дял урина. Около папилата подобно на фунийка е разположена т. нар. бъбречна чашка. От дъното ѝ започва малка изводна тръба. Изводните тръби на отделните дялове се съединяват помежду си и се вливат в пикочопровода. Всеки бъбречен дял се състои от две основни части - външна част, наречена кора и вътрешна част, наречена сърцевина. Сърцевината от своя страна също се разделя на две части - външна и вътрешна.
 Пикочо-отводните пътища са съставени от пикочопроводите, пикочният мехури пикочната тръба. Пикочопроводът започва от бъбречното легенче и отвежда урината в пикочниямехур. Представлява дълга мускулно-лигавична тръба. Мускулатурата му е гладка исъставена от два пласта - пръстеновиден и надлъжен. Пикочният мехур е разположен в долната част на тазовата кухина. Когато се напълни с урина, част от него навлиза в коремната кухина. Има крушовидна форма и се разделя на три части - връх, тяло и шийка. Шийката е задната стеснена част, която преминава в пикочната тръба. Стената на пикочния мехур е изградена от три пласта - лигавица, мускулатура и сероза. Когато мехурът е празен, лигавицата е силно нагъната. Мускулатурата е гладка, разположена в три пласта - вътрешен и външен надлъжен и среден пръстеновиден. При съкращаването на мускулните пластове урината се изтласква към пикочната тръба. На границата между пикочния мехур и пикочната тръба е разположен много силен пръстеновиден мускул, който при съкращаването си затваря отвора между тях. Този мускул има антагонистично действие на мускулите на пикочния мехур. Пикочната тръба е изградена от три пласта - мускулатура, кръвоносносъдова част и лигавица. Лигавицата образува множество надлъжни гънки и е обхваната от кавернозно тяло. Кавернозното тяло е съставено от съединителна тъкан и съдържа много еластични влакна и гладко мускулни клетки. Между съединителната тъкан се намира гъста мрежа от празнини (каверни), които при полова възбуда се изпълватс венозна кръв и отварят просвета на пикочната тръба. Мускулатурата на пикочната тръба е съставена от гладка и напречнонабраздена мускулна тъкан. Гладката мускулатура е разположена в дълбочина, а напречнонабраздената - повърхностно. При кучетата пикочната тръба е много дълга и завършва накрая на половия член. Разделена е на две части - тазова и външна. Тазовата част започва от шийката на пикочния мехур и достига до седалищната дъга. Външната част започва от седалищната дъга и завършва накрая на половия член. Кавернозното тяло при мъжките е по-добре развито. В началото на пикочната тръба се отварят семепроводите и по този начин тя става общ изводен канал за урината и семенната течност, поради което се нарича пикочно-полов канал. При женските пикочната тръба е сравнително къса. Разположена е между влагалището и долната част натазовата кухина. Крайната й част преминава през долната стена на влагалището изавършва с външен уретален отвор.
 
  7. ПОЛОВА СИСТЕМА

 По устройство и функции половата система се различава при мъжките и женските животни.
 
  • Мъжка полова система
   Състои се от семенници (тестиси), надсеменници, семепроводи, допълнителниполови жлези, копулационен орган (пенис).
 Семенниците (тестисите) са разположени в кожна торба (скротум) извънтялото между двете бедра на кучето. В тях се образуват мъжките полови клетки - сперматозоидите. Техният живот е възможен при температура, по-ниска от телесната. Скротумът изпълнява функцията на терморегулатор, който може да променя обема си според температурата на околната среда. Семенниците са изградени от голям брой силно навити семенни каналчета, които се обединяват в 10-15 по-големи каналчета. Те от своя страна се вливат в един общ, много дълъг канал, наречен надсеменник. Той е разположен над самия тестис, също в скротума. В него се събират образуваните в тестиса сперматозоиди за "узряване" и придвижване напред по половата система при осъществяване на съешаване. Надсеменникът преминава в нов канал, наречен семепровод. А той от своя страна преминава от скротума в тазовата кухина и се влива вначалото на пикочопроводната тръба (уретрата). Пикочно-половият канал завършва на върха на пениса.
  Допълнителните полови жлези са разположени в тазовата част на уретрата. При бозайниците допълнителните полови жлези са три, но при кучето е развита единствено простатната. Допълнителните полови жлези отделят допълнително количество течност, която се излива в уретрата по време на половия акт и се смесва с изтласканите по семепроводите сперматозоиди. Секретът на допълнителните полови жлези заедно със сперматозоидите образува т. нар."семенна течност" или "сперма". Оплождане може да се осъществи единствено, ако в женската полова система попадне семенна течност. Копулационният орган (пенис) осъществява директната връзка между мъжката и женската полови системи по време на съешаване (полов акт). Започва от задната част на таза,където се влива уретрата, която продължава по дължината му в улей по неговата долна част. Пенисът е съставен от основа, тяло и глава, които имат гъбеста структура. По време на полова възбуда гъбестите тела се изпълват с артериална кръв, което довежда до ерекция (изправяне) и втвърдяване на пениса. Външната част на копулационния орган е обвита в кожа (кожна торба), наречена препуциум.
 
  •  Женска полова система
  Състои се от яйчници, яйцепроводи, матка, влагалище, външен полов орган.
  Яйчниците са разположени в коремната кухина зад бъбреците. В кората им се намират женските полови клетки (яйцеклетките), които са заложени преди раждането, през ембрионалния период. С настъпване на половата зрелост някои от тях започват да се развиват, преминавайки през няколко фази. Зрялата яйцеклетка е прикрепена към мехурчесто образувание, наречено граафов фоликул. Периодично, през определен интервал от време, се образуват по няколко граафови фоликула,които се разкъсват и течността им заедно с яйцеклетките се отделя от яйчника. Процесът се нарича овулация.
  Яйцепроводите са две сравнително тесни тръби, всяка от които с фуниевидно разширение обхваща съответния яйчник. В това фуниевидно образувание попада овулиралата яйцеклетка. Другите краища на яйцепроводите се свързват с двата рога на матката. Яйцеклетките се оплождат в горната третина на яйцепровода и вече оплодени попадат в матката, където се развиват зародишите.
  Матката се състои от тяло, което напред излиза в два рога, а назад сеоформя шийка, чрез която се осъществява връзката с влагалището. Шийката е със силно развита пръстеновидна мускулатура, която при съкращаване затваря отвора между матката и влагалището. Влагалището представлява тръбоподобно разширение, което служи като орган за копулация (в него попада пенисът) и в същото време - родилен път, по който излизат приплодите от матката. Влагалището е богато на жлези, които секретират по време на възбуда и улесняват осъществяването на половия акт. В задната третина на влагалището се намира външния отвор на пикочната тръба.
  Външният полов орган (вулва) представлява две отвесни кожно-мускулестигънки, богати с кръвоносни съдове, еластични влакна и мастна тъкан. Двете гънки предпазват отвора на влагалището и образуват т. нар. срамна цепка. В нейния долен край се намира клиторът. Той наподобява рудиментиран (закърнял) мъжки копулационен орган. Изграден е от едно кавернозно (кухо) тяло, подобно на гъбестите тела на пениса. Клиторът е покрит с лигавица, богата на нервни окончания. При полова възбуда се напълва с кръв и се уголемява.
 
  МЛЕЧНИ ЖЛЕЗИ

  Млечните жлези са свързани с изхранването на новородените. Развити са при женското куче, като тяхната завършеност във функциите настъпва с половото съзряване и особенно след първата бременност. Функциите на млечните жлези зависят от дейността на половите органии цикличните им прояви. С приключване на кърменето млечната жлеза намалява размера си, но остава по-голяма от това, което е била преди първото раждане.
  Кучката има оформени 4-5 чифта млечни хълма. Всеки хълм се сътои от жлезно тяло и смукателна пъпка (цицка). Млечният хълм е обвит с нежна кожа. Жлезното тяло е обвито от съединителнотъканна капсула, която прокарва в жлезната тъкан съединителнотъканни преградки, разделящи я на отделни делчета. Паренхимът на делчетата е изграден от млечни алвеоли и тръбички. От тях започват тесни млечни каналчета, които преминават в по-широки млечни канали. Широките млечни канали завършват в празнина, наречена млечна цистерна. От млечната цистерна започват цицковите канали. Във всеки млечен хълм има от 6 до12 цицкови канала, които излизат на върха на цицката. Обхванати са от пръстеновиден мускул. Млечните каналчета, широките млечни канали, млечната цистерна и цицковите канали образуват изводната система на млечната жлеза.
  
  АНАЛНИ ЖЛЕЗИ

  Аналните жлези са разположени в подопашната област около и в отверстието на ануса. Секретът им е свързан с маркировъчното поведение на кучето. При мъжките аналните жлези са по-големи. Според проучвания на различни автори е установено, че секретът на аналните жлези е съставен от 88% вода и 12% сухо вещество. Редица учени посочват, че аналните жлези изпълняват роля на смазка, облекчаваща дефекацията. Други посочват значението на аналните жлезикато средство за привличане на кучета от противоположния пол по време на разгонване. Има данни, че аналните жлези играят роля при индивидуалното опознаване и за обозначаване на територията. По време на разгонване секретът на аналните жлезипри женската е обогатен със стероидни хормони, което предизвиква полово възбуждане при мъжкото куче. Отделяне на секрет от аналните жлези може да настъпии при проява на уплаха от страна на кучето.
 
  8. СЕТИВНА СИСТЕМА


 
  Най-важното сетиво
за кучетата е обонянието. Чрез подушване те могат  да усетят дали сме добре настроени спямо тях или те. За кучетата няма две еднакви миризми в света. Те са способни да надушват, да преследват и да хващат плячка благодарение на обонянието си. Кучета притежават много повече обонятелни клетки за разлика от човека. Преялото куче има намалени обонятелни способности, които след прекратяване на храносмилането се възстановяват.
  Кучето възпиема звукови трептения над 20 килохерца, т.е. чува звуци от улразвуковата област. Различните породи кучета имат различна форма на ушите – прави (немска овчарка, шпиц), прегънати (колито), обърнати(фокстериер), прилепови (френския булдог), уши с форма на роза (английскиятбулдог, грейхаундът), висящи уши (ловните породи).  Положението на ушите говори за настроението на кучето – радост, агресия, любопитство. То може да чува селективно – могат да не обърнат внимание на звънец на врата докато спят, но да станат при позвъняване на металната тока на повода за разходка.
  Кучето има монокулярно зрение, т. е. странично разполжени очи. То не вижда цветно, а черно – бяло. Имат изключително развито нощно виждане, благодарение на многобройните пръчковидни клетки, разположени в ретината. Зрителното им поле е 200 - 270 градуса, докато при човека е само 100 градуса. Кучето регистира много слаби движения, което обуславя ловните му качества.
  Езикът на кучето е мускулест орган, който замества малкия брой потни жлези с изпарението на вода. Потни жлези кучето има на възглавничките на лапите и на ноздреното огледало. То е осбено чувствителнона топлина, бързо се затопля и изважда езика, се за да се охлажда. Кучето усеща топло и студено, натиск и болка също. Има много рецептори, разположени под кожата, затова трябава да сме внимателни с кожата на четириногия ни приятел. Мустаците завършват с нервни окончания и също имат сетивни функции. Но те нямат такова голямо значение за кучето, както за котката. 

Ключови думи:

анатомия на кучето, кожа, косми, възглавнички, опорно-двигателна система, храносмилателна система, дихателна система, кръвоносна система, лимфна система, пикочо-отделителна система, полова система, млечни жлези, анални жлези, сетивна система

Сподели в:

Как трябва да се храни кучето?

Как да предпазим кучето от топлинен удар?

Грижи за очите и ушите на кучето

Добави коментар

Коментар 4 от Цветелина

07:48ч
20.09.2015г.


Коментар 3 от Best Cat Forever

00:42ч
27.08.2014г.

и дълга


Коментар 2 от maria

09:29ч
22.03.2014г.


Коментар 1 от Ивелина

10:21ч
18.07.2013г.


страхотна статия


КАТЕГОРИИ

Всички
Здраве
Новини
Любопитно
Полезно
Други

Домашен любимец на седмицата

Мартина(Марти)

  Подаръци: 200

  Лакомства: 1256

  Гласове: 109

Избор на редактора

КАЙРА

  Подаръци: 0

  Лакомства: 16

  Гласове: 6

Последно добавени домашни любимци

Виж всички домашни любимци

Най-ново от блога

Към блога ...

Последно от Въпроси и отговори

Към въпроси и отговори ...