19889

10

Анатомия на котката

Раздел: Котки

Категория: Любопитно

   

  Домашната котка е най-малкият член на семейство Котки (Felidae). От своя страна сем. Котки принадлежи към най-висшия клас гръбначни животни – бозайниците.  
  Особености на анатомията на котка: 




  1. КОЗИНА И КОЖА


  Козината е топлоизолиращата покривка на тялото на котката, която го предпазва от наранявания и измръзване през зимата. При заплаха помага котката да изглежда по-голяма  и внушваща респект. Носът, възглавничките налапичките, устните и малка част около аналния и половия отвор са без космена покривка. Но както всяко правило си има изключние, така и при котките е позната порода, лишена изцяло от козина –  сфинксът.  
  Кожните фоликули произвеждат три различни типа косми. Върхът на козината е образуван от първичния космен мъх или защитни косми. Всеки защитен косъм израства от собствен индивидуален корен. Фините мускулни снопчета, които са свързани къмкорените на защитните косми, ги  "изправят", когато котката настръхва при студено време (или уплаха). По този начин тя задържа топлия въздух чрез по-добра изолация на кожата си. Много по-изобилен е вторичният слой на козината. Неговата функция  е да произвежда допълнителна топлина и защита.
Вторичните косми могат да бъдат подразделени на по-дебели - осилести, и тънки - вълнести. Третият вид косми са мустаците, миглите на клепачите и космите върху задната част на предните крака. Те са специализирани да служат за сетивност при допир.
  Всяка пролет и всяка есен космената покривка на котката се сменя, като се влияе от климатичните условия, т.е през пролетта намалява поради затоплянето на времето, а през есента се увеличава, заради настъпването на зимата. Смяната на козината на котка, която рядко излиза навън, протича без ясно определени периоди, а при дългокосмести и полудългокосмести котки трае целогодишно. Интензивността на растежа на космите при котките е 2 мм за една седмица, като космите на опашката растат по-бавно. Растежътна козината става на цикли - 1.) период на растеж, 2.) по-бавна фаза 3.) период на покой. Наличието на повече женски хормони забавя растежа на космите. Влошеното здравословно състояние, недостигът на витамини, наличието на вътрешнии външни паразити се отразява върху козината – космите стават чупливи. Ако козината на котката Ви е в лошо състояние, това може да е признак за болестно състояние и причина да се посъветвате с ветеринарен лекар.
  Кожата на котката, както при всички животни е най-големият орган в тялото. Тя е по-тънка от човешката. Нейната основна функция е да предпазва тялото от инфекции, загубана топлина и вода, и наранявания. Най-външният слой на кожата е епидермисът,той е по-дебел по възглавничките на лапичките и около носа, а по-тънък в гънките на слабините и под мишниците на предните крака. Под епидермиса е разположена дермата. Нейната главна функция е да доставя хранителни вещества, нужни за растежа на кожните придатъци - кожните фоликули, мастните желези, ноктите на пръстите и потните желези.
 
 
  2. ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНА СИСТЕМА




  Скелетът на котката се състои от 240 кости,които се управляват от около 500 мускула. Наименованията на костите са същите както при другите бозайници.
  Черепът на котката е специфичен и за двата пола. Котаракът има по-едра, по-широка и по-кръгла глава отколкото котката. При мъжките челото е по-ниско отколкото при женските, което създава впечатлениеза мощ. При женските високото чело е резултат от разположения център на социалните функции там, който в сравнение с мъжките е доста по-развит.
  Броят на ребрата и прешлените е същия кактои при кучета. Точно зад главата са разположени сравнително къси 7 шийни прешлена. Най-големите от тях са атлас (atlas) и епистрофей (epistropheus). Те поддържат главата и правят възможно нейното въртене във всички старни. След шийните прешлени се намират 13 гръдни прешлена. От двете страни на първите 12  започват ребрата. Котките имат 9-10 двойки носещи ребра и 2-3 – фалшиви ребра, които са свободни. Всички те образуват гръдния кош на котката. След гръдните прешлени следват 7 удължени бедрени прешлена, към които са закрепени силни мускули.  В основата на опашката се намира кръстната кост, резултат от срастването на трите кръстни прешлена. Към нея е закрепен тазът с помощта на здрави мускули. Прешлените след кръстната кост се наричат опашни. Техният брой достига 20-27. В посока към опашката те стават по-къси. Функцията на опашните прешлени е стаблизираща – при падане от голяма височина те играят ролята на кормило. Липсата на ключица при котките оставя крайниците несвързани, което заедно с със здравите мускулни връзки е причината за големите скокове, които могат да правят.

 3. ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА


  Началото на храносмилателната система е устната кухина. Там се намират езикът и зъбите. Устната кухина е ограничена отпред и от страни от устните и бузите. Възрастната котка има 30 зъба – резци, кътници, малки кътници и кучешки. Малките се раждат без зъби, които поникват от 15 до 30 дни. Те се наричат млечни зъби и са 26 на брой. Между четвъртия и шестия месец млечните зъби постепенно се сменят с постоянни. През това време стопанинът трябва да следи дали нормално протича смяната. Котешката захапка е клещовидна – горните и долните резци плътно се допират с острите си краища. Срещат се и случаи когато долните или горните челюсти са издадени леко напред. Това се нарича неправилна захапка.
  Езикът е мускулен орган, разположен в долната част на устната кухина. Голям брой смукалца и вкусови рецептори са разположени по неговата повърхност. Слюнката се отделя от 5 слюнчести жлези. Най-големи са околоушните жлези. Техните канали се намират в горната част на устната кухина, в бузите, на нивото на последните малки кътници. Вторият чифт слюнчени жлези се намират точно зад долните резци. Те заедно с околоушните са големи. Освен тях има и три чифта жлези, които са съвсем малки. Състава на котешката слюнка е идентичен с този на другите бозайници. Следващите части нахраносмилателната система на котката са гръкляна, стомаха, чревният тракт, правото черво и аналния отвор.

 4. ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА


  Дихателната система на котката се състои относните проходи, гърлото, ларинкса, бронхите и белите дробове. Бронхите се разклоняват дървовидно, постепенно се стесняват и завършват с алвеолите (въздушните мехурчета). Тук се извършва газовата обмяна между въздуха и кръвта. Белите дробове са съставени от най-малките бронхиални разклонения (бронхиолите), алвеоли и кръвоносни съдове.  Десният бял дроб се състои от три части, а левия от четири с дълбоки гънки. С всяко вдишване се свиват коремните мускули. Възрастаната котка диша два пъти по-интензивно от човека – за една минута тя прави 20-30 вдишвания. Младите и болните животни имат още по-учестено дишане. При вдишване въздухът попада в нoсната кухина през ноздрите. Горната част на носната кухина е покрита с лигавица, покрита с нежен слой венчелистчета, които спират поетия прах или чужди тела да не попаднат вбронхите или белите дробове. Ребрата и гръдните мускули заедно с диафрагмата действат като мех и движат въздуха навътре и навън от белите дробове.


 5. СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА


  Сърдечносъдовата система се състои от сърцето, вените, артериите и капилярите. Чрез нея се транспортира кръв из тялото, като доставя кислород, хранителни вещества, кръвни телца и отпадъчни материали,там където са нужни. Кръвта е важна за поддържането на телесната температура. Кръвта на котката има специфични характеристики  от този на другите животни и човека, което значи, че не може да се прелива кръв на котка от други индивиди. Котка,  с норамални килограми  (4 кг) има около 0,2 л. кръв. Особеност в състава на котешката кръв е малкия размер на червените кръвни телца (еритроцитите) – 5,7 микрона. За сравнение човешките еритроцити са 7,5 микрона, а кучешките 7,1 микрона. Поради тази причина в един литър котешка кръв има много повече червени кръвни телца, за разлика от човешката. Белите кръвни телца (левкоцитите) също са повече при еднакъв обем на кръвта, сравнявани с човешките и кучешките.
  Сърцето на котката е разделено на две камери и две предсърдия, също както при другите бозайници. Единствената разлика е в неговите размери – котешкото сърце е по-малко.


 6. ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА


  Основната функция на отделителната система е да контролира баланса на течностите в тялото и да отделя токсините. Тя се състои от бъбреци, пикочните канали, пикочния мехур и завършва с аснуса. Бъбреците са с овална форма и са разположени в коремната кухина. При котките не е възможно да се опипат бъбреците на едно определено място, тъй като те имат дълги връзки, позволяващи им лесно да сменят положението си. Те филтрират кръвта и отстраняват излишната вода и токсини, които след това отиват в пикочния мехур, чрез пикочните канали, и се съхраняват докато котката не уринира. Пикочният мехур е с крушовидна форма. От шийката му започва пикочопроводния канал, който завършва със сфинктера. С рефлекторно разхлабване на сфинктера и на мускулите на стените на пикочния мехур се изхвърля урината. Химически съставки в урината се използват като средство за комуникация от котките – маркиране на територия.


 7. СЕТИВНА СИСТЕМА



 

  Сетивата служат за опoзнаването на околния свят.  Основният сетивен център се намира в главния мозък. От сетивата на котката, най-развито е зрението, което ги прави много добри ловци. Големите им очи са разположени отпред на черепа и имат същия анатомичен състава както при останалите бозайници. Както човека, котката също възприема заобикалящата я среда в стероскопично изображение, т.е полезрението на лявото и дясното око се припокриват. Това им помага да могат да преценяват добре дистанциите. За разлика от кръглите зеници при хората, котките имат елипсовидни зеници. Светлоотразителен слой в задната част на окото помагада се улови цялата светлина, което осигурява ясно зрение през нощта. Заради този светлоотразителен слой през нощта изглежда, че очите на котките светят. Котката не може да си върти очите, както човека. Ъгълът на зрение е 205 градуса, докато при човека е 220 градуса. Корнеята е по-изпъкнала и това осигурява по-чист образ, от колкото при човека. За разлика от кучето, котката различава отделни цветове, т. е. нейното зрение е цветно. Според някои учени, котките могат да различават минимум три цвята – червен, зелен и светлосин. Долният и горният клепач са подвижни. Във вътрешното ъгълче на окото се намира така наречият трети клепач – мигателна, преградна ципа. Той помага за овлажняването на окото и за изчистването му от попаднали прашинки. Това е причината, котката да мига много по-рядко от другите животни и човека. Ако мигателната ципа покрива изцяло окото за известно време или постоянно – част от окото, това означава, че котката има някаква инфекция или други здравословни проблеми. В горната част на окото се намират добре развити слъзни жлези, които с изтеченията си предпазват окото от изсъхване.

  След зрението по степен на развитие на сетивните органи следва слухът. Котките имат широк слухов диапазон – 30 херца до 45 килохерца. Белите синеоки котки многочесто са глухи, заради гените, които се проявят при комбинация сини очи и бяла козина. Котките имат големи уши, които могат да движат лесно, което им позволява да установят източника и на най-слаби звуци. Ушите играят роля и при запазването на баланса на котката. Те се намират от двете страни на горна част главата и са изправени. Не се набюдава голяма разлика във формата на ушите при различните породи. Най-големи уши има сиамските, а най-малки персийските котки.

  Котките имат много добре развито обоняние. Миризмите са много важни за котките. Те ги използват, за да маркират територии, да разпознават други животни  и да общуват с други котки. Миризмите се прихващат от нервни окончания в носа и разпознават от мозъка. Котките имат и допълнителен орган на обонянието, разположен в устата, който подобрява способността им да разпознават миризми. Котешкият нос е един от най-нежните органи. Особено чувствително е крайчето на носа. Ноздрите позволяват на котката да диша със затворена уста. Получената информация с поетия въздух от ноздрите попада в така наречения огран на Якобсон. Той имаформата на пура и се разполага в на небцето в устната кухина. Вкусовите органи на котката се намират в краищата и в основата на езика и по мекото небце. Преобладава мнението сред учените, че котките имат слабо развити вкусови органи. Те разпознават киселото, горчивото и соленото, но не могат да различат сладкото.
  Други сетивни органи са осезателните. Това са малки косъмчета наречени вибрисае. Техните гнезда са разположени дълбоко в кожния слой, и са оплетени с кръвоносни съдове у нервни окончания. Най-дългите косми от този вид са мустаците, разположени на горната устна. Те помагат при лова през ноща. Те не сменят както козината. Те могат да окапват или да се чупят, но нови не поникват. Такива косъмчета са разположени и на брадичката и на предните крайници, които помагат котката да се ориентира. Такива са също и веждите. Много чувствителни осезателни органи са възглавничките на лапичките. Те помагат при запознаването с нови предмети. За разлика от човека, покритото с козина тяло на котката няма достатъчно рецептори за определяне температурата на въздуха– котките понасят големи жеги без проблем.


 8. ПОЛОВА СИСТЕМА


  Половият член на котарака се намира в долната част на тялото, между задните крайници. Има размер на дължна 1 см, а на ширина около половин сантиметър, като в края се стеснява. В спокойно състояние той се намира в калъвче, покрито с къса козина. Върху него има грапави папили , приличащи на тези по езика. Никой друг хищник няма такива папили. Тестисите са разположени до половия член, между задните крака. Скротумът е покрит с къса гъста козинка. При малките котенца тестисите се намират в коремната кухина е се спускат към скротума третия-четвъртия месец. Половата цепка при женската е малка и тясна.След нея се намира влагалището.Когато достигнат полова зрялост, женските котки „се разгонват” редовно – особено презранна пролет. Чифтосването стимулира отделянето на яйцеклетки. Една женска котка може да носи няколко котенца, а дори е възможно да износи едновременно котенца от различни бащи.


 9. НЕРВНА СИСТЕМА


  Централнатанервна система е съставена от главния мозък, малкия и средния мозък (в който се включва и мозъчният ствол) и гръбначния мозък.
  Главниятмозък се състои от две полукълба и е най-голямата част от централната нервна система. В него се контролират паметта, преценката на различни обстоятелства и волевите действия. Малкият мозък е добре развит при котките и също е съставен от две полукълба. Главната му функция е да обединява моторните пътища на мозъка, да поддържа двигателната координация и баланса. В средния мозък и мозъчния ствол се намират центровете за контрол на дишането, сърдечната дейност, кръвното налягане и други жизнено важни функции. Плътно свързани със средния мозък и мозъчния ствол, в основата на главния мозък са разположени хипоталамусът и хипофизната жлеза, които контролират телесната температура и хормоналната система. Тук са и центровете на примитивните реакции като глад, жажда, яд и страх.

  Чифтните черепно-мозъчни нерви са 12. Началото им е в средния мозък и мозъчния ствол и минават директно в главата и врата през отвори в черепа. Особено важни за котката са оптичните нерви на очите, слуховите нерви на ушите и мирисните нерви, които са все чифтни черепно-мозъчни нерви.
  Гръбначният мозък преминава надолу по костния канал, образуван от дъгите на прешленните тела. От този мозък излизат нервни коренчета, които се комбинират едни с другии формират периферните нерви, които пренасят двигателни импулси към мускулите и получават сетивни нервни влакна от кожата и по-дълбоките органи и телесниструктури.
 
 10. ЕНДОКРИННА СИСТЕМА


Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция. Те отделят хормони, които с помоща на кръвта достигат различните органи и контролират техните функции.

Ключови думи:

анатомия котка, козина, кожа, опорно-двигателна система, храносмилателна система, дихателна система, сърдечно-съдова система, отделителна система, сетивна система, полова система, нервна система, ендокринна система

Сподели в:

Какво да правим ако котката ни затлъстее?

8 съвета за правилно хранене на котката

Хигиенни навици при котката

Добави коментар

Коментар 10 от Dreamer

20:11ч
10.01.2015г.


Коментар 9 от Мял мял

08:56ч
12.09.2014г.

Много полезна статия


Коментар 8 от cooliony

01:20ч
31.03.2014г.


Коментар 7 от Sissy

10:41ч
17.02.2014г.


Коментар 6 от Sissy

19:02ч
16.01.2014г.

Интересно


Коментар 5 от Габи

00:00ч
14.10.2013г.


Коментар 4 от Yoana Boneva

12:36ч
04.09.2013г.

Много добра статия,особено за хора като мен,които не знаят колко зъби има котката.


Коментар 3 от Ния

20:29ч
09.08.2013г.

много ми харесва и е много полезно

тази снимка ми помогна още повече в разучаването на котките


Коментар 2 от Габи

23:01ч
21.04.2013г.


Коментар 1 от krisito99

23:33ч
24.04.2012г.

полезна информация


КАТЕГОРИИ

Всички
Здраве
Новини
Любопитно
Полезно
Други

Домашен любимец на седмицата

Мартина(Марти)

  Подаръци: 200

  Лакомства: 1284

  Гласове: 109

Избор на редактора

КАЙРА

  Подаръци: 0

  Лакомства: 21

  Гласове: 9

Последно добавени домашни любимци

Виж всички домашни любимци

Най-ново от блога

Към блога ...

Последно от Въпроси и отговори

Към въпроси и отговори ...