Вътрешните паразити могат да бъдат опасни за както здравето на Вашето куче, така и за Вашето, специално на по-малките членове на семейството. Поддържането на добри хигиенни условия и обезпаразитяването, както външно, така и вътрешно, помагат да се намали риска от заразяване с ендопаразити. Препоръчително е малките кученца да започната да се обезпаразитяват на двуседмична възраст, а възрастните само когато има наличие на зараза.

  Най-често срещаните червеи при кучето са кръглите глисти или аскарите. Възрастните глисти достигат дължина от 16 см и обитават червата и стомаха на кучето. Инфектирането може да стане пренатално, т.е. аскарите могат да проникнат през плацентата на майката и да заразят новороденото, чрез майчиното мляко, при изяждане на паразитни яйца от почвата или при изяждане на междинни гостоприемници като гризачи или бръмбари. Навършилите шест месечна кучета стават резистентни към инфектирането с аскари, ларвите на които вече спират да се развиват и се инцистират в различни тъкани. При започване на кърменето те се освобождават, навлизат отново в кръвообръщението и с млякото проникват в малките кученца. Клиничната картина на заразени с аскари малки кученца се характеризира с повръщане, диария, подуване на коремчето, слабост, анемия, рядка козина и скимтене. Крълги глисти може да видите в изпражненията или повърната материя. Те приличат на бели земни червеи или на парченца спагети. Аскарите могат да предизвикат заболяване у хората, най-често при малките деца до 4 годишна възраст, известно като larva migrans viscerale. Заразяването става чрез случайно погълнати паразитни яйца. Тъй като човекът не е краен гостоприемник, ларвите не се развиват, а се инцистират в различни органи. Симптомите се развиват когато заразата е много силна – коремни болки, затруднено дишане, пъпчест, кожен обрив, кашлица. При много тежка инфекция ларвите могат да засегнат очите, сърцето, бъбреците, далака, мозъка и др.
  Други често срещани ендопаразити при кучетата са кукестите глисти (анкилостома). Те са разпространени по местата с топъл и влажен климат. На дължина достигат до 18 см. Обитават тънките черва и дванадесетопръстника на кучето. Начините на заразяване са няколко – пренатално – проникване на ларвите в матката на майката, чрез майчиното мляко, изяждане на ларви от почвата или на междинен гостоприемник,  и проникване на ларви през кожата на кучето. Клиничната картина се характеризира с диария с кървочервени или катраненочерни изпражнения, анемия и отпадналост. В повечето случаи заразата протича безсимптомно. Като преватнивни мерки могат да се посочат добрата хигиена и профилактичното изследване на изпраженията на кучето.
  Панделковидните или плоските тении са също срещани ендопаразити при кучетата. На дължина те достигат до няколко сантиметра до 1 м и повече. Разпространени са в по-топлите райони. Кучето се заразява при изяждане на някой междинен гостоприемник – бълхи, въшки, мухи, гризачи, зайци, овце, елени, кози, едър добитък, свине, коне и др. Заразеното куче с плоски тенении си търка задницата в земята, защото усещат сърбежи в тази област. Предаването на инфекцията от куче на човек не се среща често. По-скоро това се случва от консумиране на заразено месо. Човекът не е краен гостоприемник на паразита, за това у него се развиват само ларви. Те образуват ехинококови кисти в черния и белия дроб, и мозъка и причиняват сериозно заболяване, от което може да се стигне и до фатален край. Като превантивни мерки могат да се посочат добрата хигиена, външно и вътрешно обезпаразитяване, ограничаване на скитането на кучето и даването само на добре сварено месо.
  Опаразитяването с камшичести глисти се среща също при кучетата. Обитават крайната част на тънките черва и началото на дебелото черво. На дължина достигат между 5 и 7 см. За разлика от другите ендопаразити, камшичестите снасят по-малко яйца, които дълго не се изхвърлят. Клиничната картина се характеризира с остра, хронична, кървава диария, загуба на тегло и анемия.
  Нишковидните глисти са червеи, с дължина около 2 мм, които се срещат при малките кученца. Разпространени са в районите с по-топъл и мек климат. Клиничната картина се характеризира с кървава, водниста диария, която може да доведе до фатален край, понякога и с пневмония. Заразата лесно се предава от кучето на човека и обратно, затова заразените кученца трябва да се изолират и лекуват, и да се избягва контакта с изпражнения.
  По рядко срещани са инвазиите на иглести червеи, белодробни и сърдечни глисти. Иглестите червеи не представляват опастност за хората. Белодробните глисти са тънки колкото косъм и достигат на дължина до около сантиметър. При повечето представители болестта протича безсимптомно, но при по-тежките инфекции се наблюдава хронична, суха кашлица, загуба на тегло и бавни движения. Сърдечните глисти се срещат много по-често при кучетата отколкото при котките. Инфекцията се пренася от комари. Сърдечните глисти живеят в предсърдията и камерите на сърцето и могат да предизвиката внезапна смърт. Клиничната картина се характеризира с кашлица, която се влошава при физически усилия, кръв в храчките и загуба на тегло.
 

Назад