Те проповядват морал, следват неотлъчно стопаните си и стоят редом до тях на бойния фронт - три предани кучета, заслужили своето място в човешката история.

Чрез своята сила и вярност, тези три животни са достойно доказателство, че кучето може да бъде най-добрия приятел на човека.

Сержант Стъби

В един съдбовен ден на 1917 г. изгубено кученце от смесена порода питбул попада в кампуса на Йейлския университет. В същия ден членовете на 102 пехотен полк осъществяват своята тренировка в кампуса.

Малкото кученце успява да спечели сърцето на редник Дж. Робърт Конрой, който го осиновява и му дава името Стъби - заради късата му дебела опашка. Редникът го взима със себе си на военния фронт във Франция, където то се вписва идеално в картинката, вземайки участие отдавайки почест с дясната си лапа и вземайки участие в битките.

Именно във Франция Стъби е обгазен с иприт

Веднага след като се възстановява, се завръща на първата фронтова линия, носейки специално пригодена за него противогазна маска. Новото му приспособление, заедно с острото кучешко обоняние, му позволяват да предупреждава своя полк за противникови химически атаки.

Смелият помощник успява да си спечели ранга сержант, след като забелязва немски шпионин и го атакува, задържайки го, докато пристигнат други военни. За 18-те месеца служба Стъби участва в 17 битки, преживява множество тежки рани и поддържа своите колеги духом.

След Първата световна война четирикракият военен се прибира в САЩ с редник Конрой и се превръща в национален герой. Участва в паради и печели най-различни почести и награди до смъртта си през 1926 г.

Тялото му е дарено на научноизследователския и образователен институт „Смитсонов“ в САЩ през 1956 г., където е изложено и може да бъде видяно и до днес.

Оуни

След като е изоставен от стопаните си, през 1888 г. Оуни е осиновен от пощенски работници в Олбани, щата Ню Йорк, превръщайки се в техен неофициален колега.

В началото бордър териерът спял на чантите с писмата, но с времето започнал да придружава своите собственици в обиколките по къщите. Само до няколко години вече обикаля страната с влак, а след това е и света.

Вестниците  отразяват пътуванията на кучето и по този начин славата му нараства. Оуни получава толкова медали, че му било трудно да ги носи.

През 1859 г. кучето пощальон се качва на борда на парахода „Виктория“ за 129-дневно околосветско пътешествие. За 9-годишната си служба като талисман на американските пощенски услуги , кучето пропътува повече от 225 000 км.  

Детайлите около смъртта на пощенското куче са неясни, но се смята, че кучето е ухапало пощальон от Охайо и е опитало да нападне служителят, изпратен да разследва случая. Вестници из цялата страна публикуват некролози на Оуни, когато от пощенските служби съобщават за смъртта му.

Духът на Оуни е жив и до днес в интернет и социалните мрежи, където историята му служи като вдъхновение. През 2011 г. е пусната пощенска марка в памет на кучето, а запазеното му тяло може да бъде видяно в Националният пощенски музей „Смитсонов“  във  Вашингтон.

Балто

През януари 1925 г. деца в град Ноум, Аляска, заболяват от силно заразната болест дифтерит. Лекарят, д-р Къртис Уелч, обявява карантина, притеснен, че всички 1400 души в селото са изправени пред сериозен риск.

Докторът имал нужда от животоспасяващ серум, но най-близкото място, от където можел да го набави, било градче на повече от 1500 км. от Ноум. Поради суровите условия на зимата, лекарството не може да бъде доставено с кораб или самолет. След преценяване на възможностите, е взето решение лекарството да бъде доставено чрез кучешки впряг.

Серумът е транспортиран с влак от Анкоридж до Ненана, откъдето тръгва кучешкият впряг. По време на пътя част от кучетата са сменени, като до края на пътуването участват 150 кучета. Впрягът е изправен пред виелица, силни ветрове и температури, достигащи до -53 градуса по Целзий.

Въпреки суровите зимни условия Балто не се спира пред нищо и смело води своя впрят напред. На 2 февруари 1925 година, кучешкият впряг воден от хъскито Балто влиза в град Ноум, посрещнат като герой.

Кучето бързо се превръща в медийна звезда, а през декември същата година е издигната негова бронзова статуя в Сентръл Парк, Ню Йорк.

Балто умира на 14 март 1933 г. в Кливланд, когато е на 14 години. Той е препариран и предоставен на Кливландския природонаучен музей, където може да бъде видян днес.