Много се радвам, когато се публикуват такива статии! Забелязала съм, че една част от ездачите в България работят не с коня, а с шпорите и нагайките, правейки животното стриктен робот, а не приятел.... Лично аз предпочитам работата от земя пред ездата в повечето случаи. Има една кобилка- Малфина, с която се състезавах юли месец. Нея през живота й сме я яздили само 2ма човека, като това сме аз и най-добрата ми приятелка. Тя я е обяздила, а аз започнах да я яздя миналата година. После обаче започна учебната година и се върнах във Варна, а един човек я беше яздил 2 седмици след това. Оказва се, че й беше създал някакъв страх и неуважение едновременно. И повече не е била яздена докато не започна тази лятна ваканция и не отидох там. Още щом пристигнах ми беше ясно, че имам само 3 дни за тренировка, но аз си я бях възпитала чудесно, никога не бях имала проблеми на езда, а и тя се гледа в огромен падок (десетина декара), а и се пуска в гората със стадото всеки ден. Та тя си имаше и въздух и смятах, че ще се справим. Да, ама не!!!! Първо едвам я хванах от поляната. Никога не е имала никакви проблеми, идваше си дори сама, докато сега щом я приближавах ми свиваше уши и ми обръщаше задница, готова да ритне (веднъж дори опита). Хванах я някак си с лакомства и много убеждения и я закарах долу в конюшнята и започнахме да кълцаме копитца, че бяха поизраснали, а и за да се приведем в перфектен вид за състезанието. Много пъти щом чуеше шума от клещите подскачаше и се дърпаше всякаш ще я изядат... И накрая ездата, където се мяташе и дърпаше, риташе къчове, изправяше се и като цяло всякаш никога не беше яздена?!??! А аз дори смятах да я яздя с безтрензелна. Но не се отказах, де. Продължихме ездата, успокоявах я, та накрая разбра, че няма страшно и се кротна. Щом показа добро поведение я прибрах, сложих безтрензелна юздечка и я закачих на кордата. В началото пак свиваше уши, но се отпусна бързо. Стана късно, нахраних я и я пуснах обратно със стадото. На следващия ден отново имахме проблем с хващането, но го преживях някак. Започнах с кордиране на безтрензелна, направихме няколко упражнения от земя, карах я да върви назад и го направи почти изцяло на гласова команда! Дори спря изцяло да свива уши. Но не посмях да я яздя с безтрензелната тогава, така че смених юздечките, сложих седло и тръгнахме. Вечерта пак се кордирахме и този ден кобилата стана просто неузнаваема! За ден и малко тя се кротна, все едно не бях пропускала цяла година езда с нея! Само от работата от земя! А деня преди състезанието беше легнала на поляната заедно с другите коне и щом отидох с оглава да я взема тя дори не помръдна назад уши, па камоли да ги свие, да стане или да рита. Затова тогава директно сложих безтрензеланата юздечка и излязох така в гората на езда. И не съжалих- тя беше просто перфектна. Дори не се налагаше да използвам поводи. Само тежест, крака и глас- точно както си я бях учила миналата година!
Та аз написах роман май, но исках да разкажа колко наистина важно е да се работи с животното от земя. Тя беше изгубила уважение, а и смелостта си, защото последно я беше яздил човек грубо, а след този лош спомен не беше яздена почти цяла година. А за един ден отново стана спокойна кобила. Така че хора, не шпорите и нагайките ще ви помогнат, а връзката с коня ви!