За порода подобрителка е използвана саанската коза, а по-късно саанизирани пръчове от бивша Чехословакия и Германия. Проведено е масово кръстосване на местни кози от различни райони с внесените пръчове. Основните признаци, по които се провежда селекцията, са жива маса, млечност и мастни вещества в млякото. На 3,5 години козите тежат 55 - 65 кг, а пръчовете 75 - 80кг. Започват да се ползват за разплод на 18 месечна възраст. Средната им млечност е 500 - 550 л, с 3,5% мастни вещества. Плодовитостта достига 180 ярета от 100 кози майки. Българските бели кози имат типа на саанизираните кози. Характеризират се със здрава и плътна конструкция, хармонично развито тяло, широк и дълбок кош, добре развита мускулатура, главата е суха, удължена, ушите са средно дълги, слабо окосмени, насочени встрани и напред, очите са големи и светли, вимето им е добре развито, 
полукълбовидно, здраво прикрепено на широка основа към корема, цицките са съразмерни. Формата на вимето отговаря на изискванията за машинно доене. Имат бяла козина, и в повечето случаи са безроги. Българската бяла коза е скорозряла порода. Новородените ярета обикновено са с тегло 3,2 - 3,3 кг, на 6 месеца тежат 25 - 27 кг, а на 12 месеца 49 - 53 кг. 
При добро хранене и отглеждане козичките могат да се заплодят в годината на раждане. 
Месодайността на българските бели млечни кози е по-добра от месодайността на местните кози. Тази порода се отглежда в Троян, Ловешко, Габровско и др.Породата е сравнително устойчива на неблагоприятните климатични условия, добре се адаптира, което позволява нейното разпространение в цялата страна.

Източник:Fermer.bg