Някъде много далече, в едно малко селце живеела млада бременна жена. Съпругът й починал още преди да се роди детето им и тя била съвсем сама в схлупената си къщурка в края на селото. Един ден, докато събирала дърва в близката гора, тя видяла малка ранена невестулка да лежи свита на кълбо до близките храсти. Без да се колебае дълго, жената взела раненото животинче и го занесла вкъщи. Знаела, че ако го остави така в гората, то или ще стане плячка на други хищници или ще умре от глад. А и тя имала нужда от някоя живинка в дома си, тъкмо щяло да й бъде другарче...

  Не след дълго невестулката оздравяла и макар да била диво животно, се привързала към жената и не се отделяла от нея. Била кротка и не проявявала типичния за тези животни характер. Няколко месеца по-късно жената родила. Трябвало сама да се грижи за детето си и да се справя с всичко останало. Било й много трудно, но нямало на кого друг да разчита, справяла се доколкото й били възможностите...


  Така си минавали дните, докато един следобед не й се наложило да излеле за малко и да остави детето си съвсем самичко вкъщи. Не й се искало, притеснявала се, но нямала друг избор. Не можела да го вземе със себе си там, където трябвало да отиде. Излязла от дома си и оставила бебето вкъщи само с невестулката, молейки се всичко да е наред, когато се прибере. Не минало много време и жената се върнала вкъщи, но стигайки на прага на дома си примряла от ужас: там стояла невестулката, устата й цялата била изцапана в кръв и я гледала право в очите...

 Причерняло й в този момент на жената, сякаш светът се сринал в краката й... Инстинктивно скочила, грабнала подпряното зад вратата дърво и само с няколко удара убила невестулката - това животно, което тя спасила от сигурна смърт в гората, което хранела, отделяйки от собствения си оскъден залък. В замяна на нейните грижи то в първия удобен момент е посегнало на най-свидното й, единственото й дете...

Точно в този момент от стаята се чул някакъв звук. Като тих бебешки плач. Втурнала се жената натам и какво да види – детенцето си лежало в люлката, а до него... До него на земята имало труп на разкъсана скоро змия...

Тогава жената разбрала всичко – току що бе убила невестулката, която е спасила живота на бебето й...

Айнщайн казва: "Премахването на предразсъдъците у човека е много по-трудно от това, да разбиеш атома." И има право...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Назад