Котките имат
много по-добре развит слух, в сравнение с човека и кучетата. Възприеманият от тях звуков диапазон е много широк - от 20 Hz до 65 KHz, т.е. улавят както
инфразвуковите, така и
ултразвуковите вълни. Благодарение на това котката винаги знае местонахожедението на мишките, тъй като те си комуникират чрез улразвукови вълни. Единствените гръбначни с по-добре развит слух от котките са китовете и прилепа.
Много малко породи в сравнение с кучетата, имат клепнали уши. Такава е
шотландската клепоуха котка, която има малки и клепнали уши. Отличният слух на котките се дъжли на устройството на ушите им. Те са подвижни, големи и изправени. Звуковият сигнал постъпва от външното ухо в ушния канал и достига тъпанчето. Когато тъпанчето започне да вибрира, три финни костици се раздвижват и звуковият сигнал постъпва във вътрешното ухо, където се намира кохлеята. Кохлеята е изпълнена с течност и нейната функция е да преобразува звуковите вълни в елекртични сигнали, които мозъкът обработва и превръща в звуков образ.