В края на месец август 2013г. с мои приятелки открихме три малки котенца.Две от тях бяха много страхливи,а третото ни се доверяваше.Едно от страхливите беше убито от кучета.Остана нашата Тина и братчето й.След около седмица братчето й беше осиновено.
Това е то.
Тина беше много страхлива и всеки път като ни видеше бягаше.Всеки ден я хранехме и тя се научи да идва когато я викаме.
Тина привикваше към нас и ние започнахме да й търсим дом.Винаги когато й носехме храна тя започваше да мърка ,но не позволяваше да я погалим.
Ваканцията свърши и всеки ден когато тръгвах за училище минавах през магазинчето за животни,купувах храна и й давах.След много дълго време Тина най-накрая реши да ни се довери и ни даде да я погалим.Тогава валеше много сняг и беше много студено.Нея я беше много страх от снежинките,но въпреки това ходеше по мен чак до училище и до входа ми.Точно като куче.Беше ми много мъчно ,защото е на улицата и започнах да разпитвам всеки дали може да я вземе.Най-накрая една невероятна жена Джулия каза,че има приемен дом за нея.Само трябваше да й се направят паспорт и ваксини.Друга много мила жена на име Десислава ни помогна с парите и Тина вече беше готова за път.Дойде и големият ден.Хванахме Тина.Заедно с още две котета тя замина към приемния си дом.
Сега на Тина й се търси постоянен дом в чужбина.Нашето диваче не се разбира с другите кучета и котки и затова ще й се търси специален дом без други животинки.