 |
Човек или куче Раздел: Кучета Категория: Други |
Още не
беше зима, но беше студено. През нощта беше валяло, и още припръскваше.
Излязох и поех към магазина на края на улицата, за да си купя
безалкохолно. Хората
бързаха в делничния ден, увили се в палтата си. Умело избягваха
вадичките от разбитите улуци, от които можеше да те навали и в сухо
време. Джвакащите подметки на жената пред мен разнасяха кал по целия
тротоар, друг бързащ за някъде я връщаше в моята посока.В
една от шахтичките, които хората правят пред прозорците на избите си
съзрях куче. Мокро, гладно, изплашено, толкова мръсно, че не си личеше
дали козината му беше рижа или кафява, трепереше, свито под козирката на
блока. Грозничко, одърпано бездомно куче.Подминах
го набързо, понеже една от вадичките неприятно капеше във врата ми,
пресякох и влязох в топлия, осветен магазин. Взех си безалкохолното и
понечих да платя.- Имате ли нещо готово за ядене? - сетих се да попитам.- Сандвичи - посочи ми момичето. - В хладилника до Кока колата.Сандвичите
струваха лев и нещо, бяха студени, сплескани, увити в прозрачен целофан
две филии хляб с болнаво изглеждащо парче месо между тях. Платих и
него, и си излязох.На
връщане пак мернах кучето, още си седеше там, свито при боклуците,
насъбрали се в шахтата, а хората не го забелязваха, сякаш беше един от
тях. Непотребен, мръсен пес.-
Хей, момче - подвикнах, разкъсах цвлофана и бавно се приближих. То се
зачуди дали да не побягне. - Виж какво ти нося - казах пак, коленичих и
му оставих студеният сандвич. Отдръпнах се, за да не го тревожа. Никога
няма да забравя очите на това мръсно, мокро и самотно куче. Сякаш не
можеше да повярва, че му нося храна. Сякаш ме попита "Ама това за мен ли е?". Продължих си по калния тротоар и се обърнах, той подуши закуската и най-накрая се престраши, гладът му надделя.Толкова
ли е трудно да бъдем хора? Нима един лев би ни ощетил толкова много?
Нима бъдейки хора имаме право да подтискаме по-слабите от нас?
Ключови думи: куче |
Джинджър
Кирчо
ДОБЕРМАН
Франк
