Чудесата на  Монти Робъртс

Ако на Пат Парели приписват създаването на направлението „NH”, то истински първооткривател на метода на „естествените отношения” все пак си струва да се назове друг американец - Монти Робъртс. Заради неговия уникален метод на  възпитание на конете неговите съотечественици го наричат „Човекът, който слуша конете”.

В средата на 90-те години на миналия век Монти Робъртс откри света на любителите на конете. Тогава видеозаписи на демонстрации на Робъртс обиколиха целия конен свят. В шоуто на Монти Робъртс са достатъчни 30 минути за установяване на контакт с млад кон, току що взет от табуна. Само за 30 минути – и „дивакът” послушно върви след човека. Това е патентованият метод  на Монти Робъртс „Join-Up” (в свободен превод „Единение”) в действие. Методът идеално съответства на понятието „NH”, въпреки че самият автор не прилага този термин в своята работа.

Монти често говори, че целта на неговия  живот е – „да направи така, че светът да стане по-добър и за конете, и за хората”. Заради това с неукротима енергия и ентузиазъм той всяка сутрин сяда в седлото и заминава далеч от дома, за да „слуша” конете. Преди повече от 40 години в Невада Монти Робъртс започнал да „слуша конете” и по-точно да изучава тяхното поведение. Това били диви мустанги, непознаващи човека. Наблюдавайки тяхното поведение с часове, той постепенно започнал да разбира езика на позите и движението на телата, с помощта, на които конете общували помежду си. Тогава в него се зародила идеята за създаване на партньорство между коня и човека в процеса на тяхното общуване, на което той дал название „Join-Up”.

След наблюденията на дивите коне Монти Робъртс се върнал в семейната ферма, в която неговият баща се занимавал с подготовката на млади коне. Робъртс погледнал на работата на баща си с нови очи и видял, че най-често, ползвайки традиционни методи, баща му  „пречупва” младите коне. Използвайки създадените от него самия принципи „Join-Up”, Монти Робъртс започнал да внася изменения в традиционната методика на подготовка на конете. Първите успехи Робъртс постига в съревнованията в уестърн стил и по-късно е поканен в Холивуд в качеството си на каскадьор, дубльор и постановчик на конни трикове. Той е работил с такива звезди, като Елизабет Тейлър и Джеймс Дийн.

Обаче самият Монти свързвал своето бъдеще именно с подготовката на младите коне, и скоро той започва успешна кариера на треньор на състезателни коне. През 1966 г. Робъртс открива собствен треньорски център. Работейки заедно със своята съпруга, Пат Робъртс, Монти в течение на 18 години държи титлата на най-успешния треньор на двугодишни коне в Холивудския парк. И сега стените на офиса на Робъртс са украсени с почетни грамоти, изрезки от вестници и други свидетелства за  успехите през годините.

До 80-те години Монти Робъртс тихо живял своя живот. Той заедно със своята съпруга тренирал състезателни коне, отглеждал деца – 3 свои и 47 приемни, – обирал лаврите по време на състезания. За него и за неговите методи се знаеше малко. Едно пътуване променило всичко. Кралицата на Великобритания Елизабет II, страстна любителка на конете, узнала за уникалните резултати на американския треньор. Елизабет II поканила Робъртс в Англия и предложила да организират демонстрации, на които той да покаже в действие своя патентован метод „Join-Up”. Монти се съгласил, и Елизабет II била толкова впечатлена от видяното, че предложила на треньора да напише книга за своя уникален метод.

Книгата под заглавие „Човекът, който слуша конете” излязла през 1996 г. и направила Монти Робъртс известен в целия свят. Изданието имало тираж 5 000 000 екземпляра. По-късно били заснети документални филми за Монти Робъртс и неговия метод, които се показвали по BBC. Неговият метод бил наричан „нов път в общуването с коня”. Днес Монти Робъртс, макар и да казва, че „се е оттеглил”, продължава да демонстрира своя метод по целия свят, превръщайки в свои поклонници все нови и нови любители на конете.

Колко школи „NH” има по света?

Аз подробно се спрях на Пат Парелли и Монти Робъртс като на личности, известни даже на тези, които нямат никаква представа за Natural Horsemanship. Всъщност учители и теоретици в това направление има много повече.

Между Пат Парели, Монти Робъртс и другите често има малко общо, но всички те са обединени в едно направление Natural Horsemanship, така, както акупунктурата, хомеопатията и мануалната терапия, са обединени в понятието „нетрадиционна медицина”. В изобилието на идеи NH човек лесно може да се обърка, но от друга страна от всеки метод може да се почерпи нещо интересно, а след това да се избере един учител, най-близък до вас, и да се следва неговия метод за намиране на общ език с коня.

Що се отнася до школите или клубовете, работещи в стил Natural Horsemanship, то те са доста по-малко, отколкото може да ви се стори на пръв поглед. И тук най-добре е да се ориентирате към известни имена, като Пат Парели. А ако се говори за многочислените американски клубове, за безбройното количество адреси, които „висят” в интернет, то аз вече споменах за тези чудесни трансформации от обикновено туристическо ранчо в модни клубове. Не искам лекомислено да определям всички центрове, но в много от случаите собствениците на конни туристически бази просто успешно използват модната търговска марка „NH”, поставят връзки на много посещавани сайтове, свързани с „NH” и увеличават по такъв начин клиентите, мнозинството, от които се ориентират много слабо в конните теоретични направления и премъдрости.

Наистина ли това е толкова ново?

Нека за малко да се отвлечем от словоблудството около естествените отношения, уважението и прочие красиви понятия и да си зададем простия въпрос: „А толкова ли са нови всички тези принципи, в частност в Русия?”. Не е нужно да се ровим в дебели исторически книги и в запасите от своя практически опит, за да се убедим, че това, общо взето, съвсем не е ново.

Ако се говори за работа с кон на основата психологически знания, то изследвания в тази област се правят отдавна. Още в ХIХ век някои европейски учени изучавали психологията и интелекта на коня и се опитвали да преразгледат методите на неговото възпитание. Докато пишех тази статия случайно ми попадна в ръце трудът „Зоопсихологията като база за обучението на коне”. Трудът е написан от руския офицер-кавалерист, учен-зоотехник Ф.А. Любимов през 1936 г. През 1937 г. авторът е бил репресиран и статията много години е лежала в архивите на семейството на автора и едва миналата година е „видяла бял свят”. В близко време се  планира издаване на тази обемна статия във вид на отделна брошура, а копия и сега вече се намират в Музея по коневъдство към Московския селскостопански институт „Тимирязев”.

В този труд с повече от 60-годишна давност аз открих такива извадки.
”По въпросите на възпитанието и още повече по въпросите на обездката  на коня, т. е. подготовката му за определена работа, има многотомна литература; в продължение на векове за експлоатацията на коня са възниквали и възникват специални школи за езда, обездка и дресура на коня, обаче и теорията, и практическото й прилагане до днешно време се основават изключително на похвати и средства на насилствено принуждение към автоматично усвояване от коня на предявяваните му изисквания”. „По природа конят е животно с добър нрав, но под влияние на жестокото отношение се наблюдават сред конете не само зли, но и злопаметни към определен субект”.

„Животните често са наричани безсловесни, но това може да се признае за правилно само от гледна точка на човешкото понятие за реч: животните не говорят така, както го прави човекът. От друга страна животните имат на свое разположение възможности да обменят помежду си звуци с различна продължителност, оттенъци и тонове, имащи определени значения: призив, молба, предупреждение за опасност, заплаха, успокояване, изразяване на приятно и неприятно, – тоест ползват почти същия запас от звукови изрази, с каквито е разполагал праисторическият човек”. „Прилагането на наказания може да се използва само в случаи, когато обучаващият напълно се увери в съзнателното нежелание на обучаваното животно да изпълнява неговите изисквания вследствие на каприз (упорство). Като мерки за  наказание могат да служат: рязко повикване, назидателен тон, въже”. Работата завършва с подробно разписана методика за обучение на млади коне на основата на познаването на тяхната психология. До голяма степен тези препоръки кореспондират с методиките на същия Пат Парелли.

На професионалните спортисти и просто на любителите на конете са добре известни много „трикове” , които в теорията на  Natural Horsemanship потрисат въображението. Спомнете си, вие самите не сте ли учили коня да приближава към вас на ливадата, вие не сте ли се разхождали с него по поляната, не сте ли го яхали без всякакви приспособления? Не сте ли яздили само с един оглавник и не сте ли разбирали коня без думи? Теорията на лидерството, разбирането на психологията и поведението на коня – ние отдавна прилагаме всички тези методи. Отговорете на такъв прост въпрос: защо вие не подхождате към коня отзад? Защото отзад са го нападали вълците, у всеки кон в дълбините на неговото подсъзнание дреме инстинкт, говорещ, че отзад може да се прокрадва само враг, носещ смърт. Затова той удря всички, които подхождат отзад. Ето ви и зоопсихоанализа с прилагане на практика!

Заслугата на  американците-прародители на  „NH” – е в това, че те са обобщили съществуващите векове знания и са измислили добра търговска марка – „NH”. Т.е са подали на света на любителите на конете стари знания в нов модерен сос.

Източник: konete.bg