Понякога хората, които искат да научат коня си да стои вързан, правят грешката,  да подценяват стреса , които причинява завързването върху коня. Човешкият ум  разсъждава, как стоенето на едно място е проста задача, която  изисква малко усилия. Може да е скучно, но пък е лесно.

Истината е, че конете са клоустрофобични, и когато движението им е затруднено, или пространството им е ограничено, инстинктът им ги кара да побягнат. Докато са завързани, възможността им да избягат е ограничена, и мозъкът им веднага превключва на „режим паника”, и те се съпротивляват яростно срещу завързването  с въже, което често води до падане, нараняване, дори за съжаление, в редки случай и до смърт.

Затова, е много важно да знаем как да се обучи един кон да бъде вързван, като следваме най-добрите практики за това. Завързването, трябва да бъде част от основното обучение на всеки кон, и ако вашият не е минал пълна програма на обучение и десенсибилизация  , времето да го обучите, е точно сега, а не в момента когато ви се наложи да го завържете някъде.

Повечето ездачи, които практикуват natural horsemanship ще изкажат подобни мнения, и както обикновено, (както е и в почти всички области от обучение на коня) техните специфични техники, може да варират. Не всички ездачи са еднакви, нито пък всички коне, и въпреки че не е лошо да се прочетат различните мнения по въпроса, не трябва да забравяте, че няма едно правило за всички. Използвайте упражнения, които допадат най-много на стила ви, както и на предпочитанията на коня ви.

При обучението коня да стои вързан, имате две цели: десенсибилизация (намаляване на чувствителността), и да се научи да отстъпва на натиск. Тъй като десенсибилизацията е най-лесно постижима, нека започнем от нея.

Десенсибилизация или намаляване чувствителността на коня

Всеки кон, трябва да премине през много обширна програма на обучение за десенсибилизация, и да се приучи да приема допир до чувствителни зони на тялото си. Научава се да преодолява страха си от вода, да се справя с външни дразнители, като силен шум от работещ трактор, преминаваща кола, стрелкане на животни, и още много други. Тук няма да разглеждаме всички аспекти от програмата за десенсибилизация на конете,  тъй като фокусът е върху тренинг на коня да стои вързан.

Ако коня е завързан правилно, няма защо да се притеснявате, че въжето ще се оплете около краката му. Въжето трябва да е завързано на нивото на главата, и да бъде достатъчно стегнато, за да не се отпуска по-надолу от гърдите на коня. Това ще предотврати възможността конят да настъпи въжето или да омотае краката си в него.

Това означава, че трябва да завържете коня така, че да се чувства удобно, и въжето да не се опира или удря в краката му докато се движи. Защо? Защото въпреки, че ние се надяваме, това никога да не се случи, конете понякога се освобождават (дали от паника, или просто напук), и никак не е лесно да бъде заловен побягнал кон, особено ако е изпаднал в паника.

Ако въжето се влачи по земята и удря коня по краката докато се движи, го кара да се чувства комфортно. Ттова може да стане причина да изпадне в паника, и усложнява ситуацията. Не е задължително, непременно да спрем побегналия кон ,ако го оставим, това може да му помогне да възвърне психическото си равновесие по-бързо.

При обучението на коня , трябва да сте много внимателни. Отначало конят ви трябва просто да стои неподвижен на едно място, и просто леко да провлачвате и увивате бавно въжето  около краката му, докато не се увери, че всичко е наред. Първоначално той може да не се свърта на едно място, да пристъпя, и да е напрегнат , така че просто правете нещата бавно, използвайте много похвали и го галете.

След като конят започне да се чувства спокоен докато стои, с край на въжето, висящ на гърдите  и краката му , започнете да го разхождате с въже закачено за оглавника. Ние искаме да свикне с усещането за висящо, люлеещо се въже по време на движение.

Отрежете края на въжето, и направете дължината, която ви е необходима за тренировките. Уверете се, че края не стига до земята, докато коня се движи. Аз не обичам да виждам въжето, да виси повече от нивото на коленете. Причината е, че не искаме коня случайно да настъпи въжето докато се движи, защото това може рязко да дръпне главата му надолу, и той да изпадне в паника.

Ако коня се подплаши и скъса въжето, с което е завързан, ще е добре, ако въжето или поводът на оглавника му не се влачи по земята. Горните упражнения за десенсибилизация не са, за да приучат коня, че висящото въжето за водене е нещо добро, и не трябва да го насърчаваме. Упражненията имат за цел, да предотвратят още едно нещо, което може да се обърка (като предизвикване на паника от усещането за нещо чуждо)в случай, че конят неочаквано побегне.

Отново искам да подчертая, че упражненията за десенсибилизация на тялото  са ситуационни, така че не правете никакви импровизации, и се  придържайте изключително към горните упражнения. Те имат за цел да подготвят  коня да бъде завързван.

Дадохме един  добър старт,така че е време да се захванем за работа и да научим коня да отстъпва пред натиск или съпротивление, в част втора на ”Как да приучим коня да стои вързан”.

 Източник: www.alphahorse.com