голямоглав гекон (най-разпространено у нас е първото).

    Външен вид:

    Мадагаскарският земен гекон е нощен вид, и отново както показва името му – земен. Той е един от най-малките гекони в света. Повечето гекони от този вид достигат едва 10-15 см, макар че някои мъжки могат да достигнат 20 см. Окраската на повечето гекони от този вид представлява съвкупност от резки и ленти, с кафяви оттенъци, златна багра и бяло оцветяване на места.

    Терариум:

    За тези малки гекони може да използвате неголяма кутия , 40 литров терариум или голям щуркарник. Можете и да направите терариум с дървени стени или стъклен вивариум за вашите гекони. Подходящи размери за дома на вашия Paroedura pictus са 45-60 см дължина, 30 см ширина, 25 см височина. Имайте предвид, че мадагаскарските земни гекони не се нуждаят от висок терариум за разлика от дървесните видове, тъй като са дребни, земни гекони и има вероятност да паднат, ако се покатерят на високо. 40 литров терариум е подходящ дом за 3-4 гекона.

    Субстрат:

    Някои подходящи настилки за субстрат са: кухненската хартия, фин пясък, шисти. Не се препоръчва ползването на пясък, съдържащ калций или калциев карбонат.

    Температура:

    Температурата през деня не трябва да надвишава 30°C, като трябва да има по-топла част, където геконите да могат да се припичат. Температурата в тази част трябва да е около 31°C. Температурата през нощта съответно трябва да е по-ниска – около 25°C. Препоръчително е температурата през нощта да не пада под 23-24°С.

    Oсветление и отопление:

    За отопляване на вашия терариум, има 2 подходящи варианта – или чрез нагревателна подложка (за препоръчване), или чрез 40W крушка. Тези гекони са нощни животни и, следователно, не се нуждаят от УВ лампа.

Забележка: При използването на слаба УВБ лампа, у животните на някои тераристи се забелязват промени.

    Влажност:

    Нивото на влажността в терариума на вашия Paroedura pictus трябва да е около 50-80%. Най-евтиният и достъпен вариант за постигането на това ниво е чрез слабо пулверизиране ежедневно. В терариума винаги трябва да има купичка с прясна вода, както и едно по-влажно от останалата част от терариума място, където геконът да може да смени кожа по-лесно или да се скрие, когато заобикалящата го среда е твърде суха.

    Укрития:

    Препоръчително е да подготвите няколко укрития на различни места във вашия терариум, за да може геконът ви да се чувства спокоен. Мадагаскарските земни гекони могат да се уплашат и стресират, ако не се чувстват в безопасност в обкръжаващия ги свят. Евтини и достъпни идеи за укрития са кокосови черупки и обърнати подложки за саксии, които можете да украсите, за да придадете по-приветлив вид на вашия терариум.

Можете да сложите и коркова кора или камък за разнообразие и за катерене, но не забравяйте, че отглеждате земен гекон, следователно каквото и да сложите за катерене не трябва да бъде високо, за да се избегне риска от сериозно нараняване при падане.

    Храна:

    Основната храна на тези гекони трябва да са щурците, но за разнообразие може да изпозлвате и други насекоми, като брашнени червеи, скакалци, ларви на копринена буба, хлебарки и големи брашнени червеи (Zophobos morio). Последните не трябва да се дават редовно, тъй като са богати на мазнини; може само от време на време или през размножителния сезон. Препоръчително е да храните щурците с високо-калциева храна преди да ги дадете на вашия гекон.

Забележка:Препоръчително е да храните вашите мадагаскарски земни гекони със брашнени червеи, едва когато са достигнали 6-месечна възраст.

     Размножаване:

     Като за начало е най-удачно първо да проверите пола на вашите гекони. Два възрастни мъжки гекона не трябва да живеят заедно, тъй като често ще се бият помежду си. Полът може да се определи най-рано когато геконът навърши 2-3 месеца. Мъжките гекони от този вид имат лесно забелязващи се издутини, намиращи се при началото на опашката и, като цяло, са по-дълги и по-големи от женските. Paroedura pictus достигат полова зрялост на около 7-месечна възраст.

     Препоръчително е да изчакате геконите ви да са навършили поне 1 година, преди да започнете опити да ги размножавате. Твърде ранната бременност причинява ненужен стрес и проблеми с развитието на яйцата при женските гекони.

Важно е, разбира се, преди каквито и да е опити за размножаване, вашите гекони да са напълно здрави. Мъжките и женските индивиди могат да живеят постоянно заедно. Но е най-добре след като женската снесе 3 люпила да я преместите в друг съд. Ако не го направите, най-вероятно ще се получи свръх-размножаване, при което женската може да умре.

      В периода на снасяне на яйца, давайте на женската допълнително калций и минерали. Препоръчително е, ако все още не сте създали влажна част под някое укритие, да го направите сега. Най-вероятно женската ще го използва за снасяне на яйца.

Женските снасят или едно, или две яйца, които са малки по размер и с твърда черупка.
      Когато яйцата бъдат снесени, трябва да ги преместите в инкубатор. Когато ги местите, внимавайте да не ги обърнете, тъй като ембрионът ще се удави. Най-добре маркирайте горната част с някакъв знак, така че винаги да знаете кое е горе и кое – долу. Поставете яйцата във съд с влажен вермикулит, а след това – в инкубатора. Инкубирайте яйцата при температура 28-29°С в продължение на 50-60 дни.

Забележка: Полът на малките не се влияе от температурата, при която са били инкубирани!

     Грижи за бебета Paroedura pictus:

     Грижите за бебета мадагаскарски земни гекони не са много по-различни от тези за възрастните индивиди, но трябва да им бъде отделено повече внимание. След като се излюпят, малките трябва да останат в същия съд, където са черупките им, докато всички хранителни вещества от тях не бъдат изконсумирани. След това ги прехвърлете в малък съд (малък щуркарник би бил подходящ в случая). Съдът не трябва да е твърде голям, защото малките може да се чувстват неспокойни. За субстрат ползвайте кухненска хартия, за да се избегне запушване на червата и да се наблюдават отделителните процеси.

     В този съд трябва да има много укрития. Бебетата Paroedura pictus са по-крехки и по-плашливи от възрастните. Менюто им се състои от малки щурчета, за препоръчване с размери от порядъка на 0,5-1 см (и по-малки, ако геконът не може да се справи с тези). Малките винаги трябва да имат достъп до прясна вода.

Източник: zoo-info.org

на мен ми умря мадагаскарското земно геконче