Съжителство между деца и котки

Много противопаразитни каишки и аерозоли съдържат вещества, които могат да бъдат вредни за детето. Но в същото време в днешно време има възможност да се изберат ефективни но безопасни антипаразитни средства. Когато ги избирате се посъветвайте с вашия ветеринар.

Защитете вашето котенце. Искате да си купите котенце, а детенце вече си имате? Помислете, не е ли по-добре да отложите покупката докато детето ви не поотрасне? Точно така, както не бихте оставили новороденото си бебе на грубото, необуздано любопитство на някой малчуган, така и не би трябвало да оставяте да се отнасят с малкото котенце грубо (дори и то да е мотивирано от любов). Котетата са много нежни, и за да станат добре възпитани и доверчиви котки, малкото котенце трябва да се чувства спокойно и в безопасност. Ако имате и дете и коте, уверете се, че последното е винаги в безопасност. Децата, които са още прекалено малки за да знаят как да се отнасят внимателно към котето, могат сериозно да травмират малкото котенце. Затова пък за по-големите деца грижата и отглеждането на коте може да се превърне в забележителен жизнен опит.

Не вярвайте на приказките, че котката ви ще удуши малкото ви бебе. Котките обичат топлината и уюта на новородените, спящи в креватчетата си, в плетените си кошчета или в детските си колички бебенца. Може би вие не бихте позволили на котката да лежи близо до детето ви, тъй като бебето още не знае как да общува с животното; и освен това малките деца все още не притежават достатъчна сила, бързина на реакцията и координация на движенията, за да може в случай на необходимост да отбие нежните закачки на игривия котарак. Вероятно и не бихте искали детското креватче да се напълни с котешка козина, а ако котката ви има бълхи, не бихте я допуснали в детската стая. Но не вярвайте на „бабините деветини”, че котката може да открадне „дъха на новороденото ви”, да го сдави или да му навреди по какъвто и да е друг начин, дори и да е ревнив. Ако детето не вдъхва у котката ви симпатия, тя просто ще го отбягва.

Много котки започват да спят заедно с децата още от времето, когато децата са много малки и в продължение на години служат като възглавница, като любима довереница и като източник на комфорт за малчугана. Не пренебрегвайте вашата котка! Когато в къщата се появи новородено, котката може да се окаже на съвсем заден план. Дори и котката ви да не е ревнива, тя живо ще се интересува от това новопоявило се същество. Котешкият ви приятел по всяка вероятност ще почувства загубата на някои членове на семейството, и особено ако те са онези, на чиито скут тя е свикнала най-често да си помърква. Котката може да е и изплашена, но при всички случаи е и заинтересована. Тя може да поиска да се запознае с новороденото, а би могла да се държи и напълно независимо. При всички случаи направете така, че да поощрите мирните усилия на котката и внимателно да я запознаете с новия член на семейството.

Обръщайте на котката си повече внимание ако забележите, че тя има нужда от това. Запомнете, че повечето котки се отличават с такава деликатност, че не биха изисквали внимание, дори и ако в действителност се нуждаят от такова. Завареното положение и динамиката в семейството се променят, когато в къщи се появи новородено; и затова не оставяйте без внимание въздействието, което тези промени биха могли да окажат върху котката ви. Не забравяйте, че котката ви също е член на вашето семейство и с нея трябва да се отнасяте като с такъв.

Учете детето си да се отнася с котката, и с всички животни, с уважение. Щом децата ви пораснат достатъчно да могат да контролират поведението си, вие трябва да им внушите изпитаните правила и непрестанно да им напомняте да не забравят, че всяко животно заслужава уважително и внимателно отношение. Превърнете в строго правило на дома ви, че котешката тоалетна и котешката „столова” трябва да бъдат предпазени от посегателства. Никога не оставяйте много малко дете без надзор насаме с любимото домашно животно.

Научете децата си винаги да питат за разрешение преди да посегнат да погалят чужда котка или куче. Възпитайте децата си да се отнасят внимателно с всички домашни животни, и да оставят на мира дивите. Научете децата си да уважават всяко живо същество и тогава, когато те пораснат, светът има шанс да стане по-добър и хуманен.

Съжителството на котки и деца е не само възможно, но и желателно. За детето, което вече умее да ходи, котката, както между другото и всяко друго домашно животно, може да представлява нещо като учебно пособие: детето ще наблюдава животното, ще го ухажва, че се занимава с него. Децата се опитват да разбират живите същества и, поемайки определена степен на отговорност – например за тяхното хранене и ресане, развиват и съответната увереност в себе си. Ако имате у дома котка, а не котарак, детето отрано ще научи за интимния живот, за раждането и отглеждането на потомство, за грижата за малките. Изборът на породата тук не играе никаква роля.

Ако имате намерение да вземете котка за детето си, не го правете ако вие самите не обичате тези животни. При всички случаи един от родителите в семейството трябва да поеме върху себе си отговорността по отглеждането на котката. Не бива цялото това бреме да се възлага на детето: в най-лошия случай то бързо ще привикне към новата си „играчка”, а в най-добрия нещо друго дотолкова ще погълне вниманието му, че то ще забрави да нахрани или среши котката. Възможно е тази промяна в интереса им да няма особено значение за детето, но за котката и за нейното благополучие това е от съществена важност. И в никакъв случай не купувайте котка като подарък за децата на свои познати, без предварително да сте се консултирали и да сте получили съгласието на техните родители. Възможно е да има определени причини, за които вие нищо да не предполагате, които да не им позволяват да извършат тази крачка.

Много е важно да не се допуска грубо, неправилно отношение към котката от страна на децата. Обикновено причина за това е невежеството (например не бива котката да се разнася и непрестанно да се гали); а понякога това може да произтече от небрежност или от неправилна представа за удоволствие. Трябва да се обясни на децата, че при всички случаи с котката трябва да се отнасят така, както те самите биха искали да се отнасят с тях; а след това да им се покаже как точно да правят това. Съзнателната жестокост в отношението към животните обикновено се проявява у такива деца, към които самите се отнасят с подобна грубост.

За децата между три и шест годишна възраст трябва да се спазва правилото, че преди да поемат котката за да я поносят, тя трябва удобно да бъде положена в ръцете им. В противен случай те могат да я изпуснат, особено ако животното се извива в ръцете им или ако, в случай че е малко котенце, драска и хапе.

При деца, които още не са проходили, биха могли да възникнат проблеми с котките. Малчуганите много обичат да галят котките, това особено много им харесва. Но при това наблизо винаги трябва да се намира някой възрастен. Ако детето дръпне котката за опашката, оскубе й козината или случайно я настъпи, котката би могла в отговор да контраатакува (агресия предизвикана от болката). Съвсем малките деца, под две годинки, имат природния навик неочаквано да хващат и хвърлят предмети, което плаши и наостря предпазливостта на малките котета.

Освен това котката би могла да се превърне в източник на различни заболявания, които се предават от животното на човека и тук несъмнено най-голям е рискът при децата, дотолкова доколкото те имат навика да поставят пръстите си и различни предмети в устата си. В числото на тези болести спадат перитонитът и токсоплазмозата.

Децата, които живеят с домашни любимци са освен много по-здрави и много по-добри хора