Коя птица не може да пее и звуците, които издава са само тракане с клюна, наподобяващо удряне на две дървени пръчки една в друга, когато се връща в гнездото при партньора си. Това е добре познатият щъркел! А причината за това е, че сиринксът - гласообразуващият орган при птиците, е недоразвит. Малката нужда от вербална комуникация е довела до закърянването на гласовия орган, тъй като те са големи птици, които обитават открити пространства и визуалния контакт със себеподобните им е напълно достатъчен.

 
  Семейството на щърлеките се дели на 17 вида. Най-често срещаният у нас е белият щъркел. Той е прелетна птица, която идва от Африка в България през пролетта и остава до есента, когато започва да захладнява. Височината му достига близо 1 м, теглото му - до 5 кг, а размахът на крилете 1,55 – 1, 65 см. Окраската е изцяло в бяло, с изключение на маховите пера и големите надкрилия, които са черни на цвят. Клюнът и краката са ярко червени.
  Белият щъркел обича да бъде близо до хората. Това е и причината, поради която строи гнездата си в населени райони. Те са изградени от клони с настилка от мъх и събрани материали – хартия, парцали и др., с диаметър близо 2 м. Всяка година той се връща в едно и също гнездо, благодарение на изключителната си визуална памет и го надгражда. Тези ремонти водят до увеличаване тежестта на едно гнездо до няколко стотин килограма. Моногамността на щъркелите всъщност се свързва с тяхната зрителна памет и привързаността към определено място. Мъжкият пристига първи в миналогодишното си гнездо и кани всяка женска, но поканата приема единствено неговата предишна партньорка, която помни също мястото. Според проучвания, двойка щъркели се държат като влюбени само в района на гнездото, ако се срещнат някъде другаде не си отделят внимание.
  Женската снася между 3 и 6 яйца, като в мътенето участват и двамата партньори. Малките щъркелчета се излюпват след 35 дни, а полова зрялост достигат на 4 години. Поради същата привързаност към дадено място, те правят своите гнезда в радиус от 25 км родното си гнездо.
  Менюто на белият щъркел включва различни земноводни, гризачи, влечуги и червеи. За съжаление, броят на тези птици започва да намалява  от миналия век и днес те са обявени за защитен вид. До този тъжен факт водят повсеместното използване на пестициди и отрови, и отводняването на влажни райони, където си строят гнездата.

Източник:
www.greenbalkans.org
www.avianweb.com
www.sputnik-bg.com

Назад