Имало едно време два едри вълка и едно момиченце. Нататък приказката се превръща в неочаквана реалност. При нея момиченцето става пръв приятел на вълците, а дивите зверове и хората живеят в разбирателство.

     Героите и събитията не са измислени. Описаната идилия съществува в Беларус, на 300 километра от столицата Минск, в резерват за диви животни. Ловците тук се намесват в началото на историята. И ролята им никак не е положителна. Те убиват две вълчици. А служителката от резервата Альона Селяк намира и спасява техните осиротели вълчета. Докато ги отглежда, жената открива един съвсем непознат свят.

     "Опитвам се да разбера тези животни, да разбера логиката на тяхното поведение. И колкото повече се опитвам да ги опозная, толкова повече те ме изненадват с поведението си, с интелекта си, с паметта си" - разказва Альона Селяк.

     Противно на създадения от приказките образ, вълците не са толкова страшни и опасни животни, уверява Альона. "Вижте зъбите му, не са толкова страшни. В него има нещо добро и нежно, има склонност към подчинение. Но това се забелязва само в случаите, когато допусне човек близо до себе си. Това е негово решение. Негов избор" - казва още тя.

    Альона е направила своя избор - не само да се сближи с вълците, но и да им се довери напълно. Дотам, че ги оставя да играят на воля с дъщеря й, Алина. Момиченцето гледа на дивите животни като на домашни любимци и незаменими приятели.

    "Вълкът е толкова мил, като котенце е. Според мен вълците произхождат от котки. И не мисля, че хората се страхуват от вълци, само се преструват" - твърди момиченцето.

    Алина и нейните приятели са надскочили преструвките. И сега играят там, където правилата се определят само от истинското и неподправено приятелство.

Източник: bnt.bg

Готино-о-о-о-о!И аз искам така!