Говорейки за агресивни породи кучета, много хора имат погрешни схващания по въпроса. Някои съдят по размера на животното, други по горчивия си опит от инцидент по изключение. Проявата на агресия е с цел - сплашване на други животни и хора, демонстрация на надмощие или точно обратното - несигурност и защита. Реакциите на голям брой индивиди от определена порода я характеризира като цяло. Специално внимание на поведението на кучето трябва да се обърне, когато е още малко и го избирате. Преценете дали е прекалено плахо или пък е побойникът в групата, дали ръмжи и лае често. При такива кученца има по-голям шанс да проявят агресивно поведение в бъдеще.

Не съдете кучето по външния му вид! За изненада на много хора, едни от любимците, които хапят най-често са малките пудели и джак ръсел териерите, например. За сметка на това, нюфаундлендът, с плашещите си размери, е от най-добродушните.

Породите не могат да бъдат разделени категорично на "опасни" и "безобидни", защото има различни фактори, определящи характера на кучето. Възпитанието играе главна роля в това дали животното ще е агресивно или послушно. "Лоша порода" не съществува. Всички кучета са социални същества, подлежащи на тренировка и обучение, ако не го извършим правилно, то проблемът е в самите нас, не в кучето. Породи като небезизвестните, набеждавани по целия свят като агресивни, питбул и ротвайлер могат да бъдат мили душички, а малки, пухкави породи - зли и безкомпромисни. Не подценявайте възпитанието на животните, то е основата, на която градят характера си!

Все пак, има породи, които са доказано по-податливи на агресивни изблици. Ето някои от тях:

- Чау-чау - привързани към един човек, те приемат само него за господар и не търпят заповеди от други лица. Често проявяват агресия към непознати хора. Нападат без предупреждение и са упорити и свирепи бойци.

- Ротвайлер - кучета със силно изразен характер. Своенравни са, обичат да се налагат и ако в ранна възраст не им се изясни кой командва, може да последват неприятни инциденти. Отново ревностно пазят стопаните си. Захапката им е изключително силна и започнат ли битка - продължават я до край. Фразата "Хапя, само за да сплаша" при тях категорично не важи.

- Староанглийска овчарка - отново привързани към собствениците си, ревниви са, бранят ги от всеки, доближаващ се до тях.

- Чихуахуа - често не са добронамерени към деца. Предпочитат компанията на възрастни хора и игра с играчки.

- Малки пудели - плахи по природа, те често се чувстват застрашени, дори да не е така. Обикновена игра и боричкане от ваша страна, може да бъде възприето като нападение от тях, затова често хапят.

- Дакел - не са известни с търпението си. Бързо го губят и са избухливи.

- Джак ръсел териер - прекалено борбени, изискват обучение в съвсем ранна възраст, за да се предотвратят бъдещи проблеми.

- Кокер шпаньол - податливи са на генетично заболяване, известно като "синдром на яростта". Изразява се в спонтанно и непредизвикано насилие не само към непознати, но и към членове на семейството. Не е лечимо и на много стопани се налага да приспят любимците си. При първи забелязани симптоми, кучето трябва да се заведе на ветеринар, за да се установи дали не страда от тази болест.

- Пекинез - не обичат непознати и трудно допускат нови хора до себе си.

- Мини пинчер - страдат от така наречения синдром "Голямо куче в малко тяло". Комплексирани от размера си, те често се държат агресивно при всякакви поводи.

А ето и някои породи, известни като много агресивни, които всъщност не са. При правилно отглеждане могат да бъдат чудесна компания и приятели:

- Питбул - могат да бъдат изключително мили и игриви, ако са обградени с любов и грижи от самото си раждане. Те не са отделен вид животни. Използването им като бойни кучета поради физическата структура и всеотдайния им, борбен характер са наложили мнението, че всеки питбул е машина за убиване. Това далеч не е вярно. Много са чувствителни и съдят околните по отношението им към тях. Усетят ли пренебрежение, заплаха, физическо насилие - те бързо преминават в защита и започват борба. Ако малко кученце е било малтретирано, то вече като възрастно животно, помни това и се ръководи от него. Затова е изключително важно как ще се запознаят с околния свят от раждането си и какво впечатление ще остави той у тях. Имат известа вродена нетърпимост към други животни, но не и към хора, а това също може да се "коригира" с правилно възпитание. Но не подлежат на превъзпитание.

- Боксер - много са добри и грижовни към деца.

- Мастиф - много тихи животни, много са схватливи и лесно се поддават на обучение, с което лесно може да бъде избегнато агресивното им поведение.

- Немска овчарка - семейни кучета, обожават деца и се грижат за тях като за свои. Нападенията от тази порода са предизвикани предимно от усещането, че семейството е заплашено.

- Ротвайлер - присъстват и в тази "категория", защото основна част от обучението им е да се осъществи връзка със собственика. Недоверчиви са, но спечелите ли веднъж уважението и доверието им, не бихте имали каквито и да било проблеми с тях.

Запомнете, че кучето става такова, каквото го възпитате да бъде. Независимо от породата, то може да се държи изключително мило, но и да проявява агресивно, дори свирепо отношение. Всяко куче усеща нагласата ни към него и това определя поведението му. Отгледани с необходимите грижи, всички породи могат да бъдат чудесни приятели.

 

Източник: http://www.lubimci.bg/отблизо/кучета/агресивни-породи

Назад