Желаещите да се наслаждават на слънцето и морето,не бива да забравят, че някои обитатели на морската вода са способни да ни причинят големи неприятности, като например
медузите.
Въпреки, че според повечето хора тези обитатели на водната шир представляват мекотели, фактически те принадлежат към т.нар. мешести .Тя е едно от най-разпространените морски животни.
Тялото на медузите е изградено изцяло от подобна на гел материя, ограничена в елементарна капсула, придаваща им в повечето случаи елегантна форма – някои са като сфери, други са по-плоски, трети наподобяват ракети и т.н.
Оцветяването им варира от червено-розово през зеленикаво и бяло до небесносиньо. Размерите им са от няколко милиметра до около 2 метра, но пипалата, които притежават, им придават допълнителна дължина. Медузате не притежават обособени сензорни органи (очи, уши и др.), а също и мозък. Това обаче съвсем не им пречи да са сред най-съвършените океански хищници – до този момент
медузи-вегетарианци не са познати. Те са чудесно въоръжени за лов, защото пипалата под чадърчето им, реагирайки на допир, “изстрелват” клетки с токсини, които парализират жертвата. По този начин те се хранят с дребни ракообразни, рибки и други деликатесни хапки месо. Медузите живеят и в топли, и в студени (арктически) морета. В черно море живеят 2 вида - медузата
ризостома и ушатата медуза
аурелия. Някои видове достигат размери до 3 метра в диаметър и 20 см пипалата по чадърчето й. Съществуват биолуминисцентни медузи, които живеят на много голяма дълбочина (до няколко километра). Те излъчват светлина, която им помага да ловуват, защото привлича плячката им.
По Черно море също се срещат медузи, но те са много по-малки и отровата им е значително по-слаба. Въпреки това, съприкосновението с изхвърлените от пипалата им токсини предизвиква болезнено чувство на парене, а по кожата избиват червени петна. Понякога могат да се развият и общи симптоми като стомашно-чревни спазми, придружени от гадене, секване на дъха, обърканост. Понякога при по-тежки случаи се появяват мускулни схващания, загуба на съзнание, повръщане, дихателни смущения. Шок се развива твърде рядко.
Ако случи да ви опари медуза:- Излезте от водата възможно най-бързо,за да предотвратите възможноста от одавяне.
- Засегнатите участъци на кожата могат да се обработят чрез леко и внимателно разтъркване с подръчни средства като оцет, сол, захар или сух пясък и след десетина минути да се изплакнат с морска вода.
- Не мийте засегнатото място с обикновенна вода.
- Не почесвайте, не търкаите интензивно и в широк диаазон засегнатото място,, тъй като съществува опасност от разнасяне на отровата в съседните участъци.
- Сърбежът, отокът и зачервяването се премахват чрез намазване на кожата с антихистаминов препарат или алергозан под формата на крем.
- След предприетите действия по горе реакция се наблюдава обикновено до 20 минути след нанасянето им и трае от 2 до 8 часа. В случай на нужда можете да се намажете повторно след половин час.
- Ако не настъпи облекчение и при наличие на по-тежки симптоми е необходима незабавна консултация с лекар.
Прекаленият риболов намалява хранещата се с планктон риба, което допринеся за "бумът" на медузите, който е резултат от изобилието на зоопланктон (микроскопичните животински организми), чиито брой се увеличава, защото рибата не го яде. Според учения трябва да се намали човешкото влияние, да се увеличи биоразнообразието и да се подобри качеството на околната среда.
източник-wikipedia.org