Змиите се включват към категорията на влечугите. Има около 2900 вида змии, които са разпръснати из всички части на глобуса и около 600 от тях са отровни. Отровните змии имат много специални зъби- кухи зъбци, чрез които изстрелват отровата си. Захапването от отровна змия много бързо въздейства на белите дробове, сърцето, централната нервна система, червенокръвните клетки и мускулите. Има три вида отрова - невротоксична, хемотоксична и миотоксична.  Отровният апарат на змиите е устроен първично за улов на плячка, и едва вторично за защита. Отровните жлези са модифицирани слюнчени жлези. При ухапване отровните жлези се изцеждат с помощта на челюстната мускулатура. Отровата прониква в раната от ухапването през отровните зъби.Отровата умъртвява жертвата и бива използвана за храносмилането. Змийската отрова представлява сложна смес от протеини и полипептиди с ензимни и токсични свойства. Ензимите естераза, карбохидраза, протеолитните ензими, хиалуронидаза и др. спомагат за смилането на плячката.
 
  Ето осем от змиите с най-силна отрова:
 
  1. Тайпан (Oxyuranus scutellatus)

  Това е една от най-отровните и смъртоносни змии в света. Тя има три основни разновидности- папуайски тайпан (oxyuranus s. canni), западен или континентален тайпан (oxyuranus microlepidotus) и често срещан или крайбрежен тайпан (oxyuranus scutellatus). Тайпаните се намират в Австралия и Нова Гвинея. Континенталният тайпан е по-отровен от останалите два вида. Той е маслинен или кафяв на цвят, с черна глава или с черна маркировка на главата, и посещава зелените, или сухите части на полетата. Крайбрежният тайпан е тъмен или светло кафяв с по-светла шарка отстрани и отдолу и леко ръбати люспи. Той е около 6 фута дълъг и може да бъде намерен в откритите гористи площи и гори.


  2. Крайт

  Тази силно отровна змия може да бъде намерена в Азия. Цветът й е черен или синьо-черен с тесни бели напречни ивици и тясна глава. Средната дължина на крайта е около 90 см. Той е по-активен през нощта отколкото през деня и е 15 пъти по-отровен от обикновената кобра. Отровата му е мощен невротоксин, който причинява дихателен недостиг.

  Това е най-страховитата африканска     змия. Тя живее в откритите гористи местности и савани. Кафява или черна на цвят, тя е агресивна и много отровна. Средната й дължина е около 4.3 метра и е позната като най-бързата земна змия в света, чиято бързина достига 16-19 км/ч.


  4. Тигрова змия
 
  Тя е маслинена или тъмно кафява на цвят, с жълтеникав корем и напречни ивици. Нейни подвидове могат да бъдат видяни в Тасмания и Виктория. Средната й дължина е от 1.2- 1.8 метра. Това е една от най-отровните змии в Австралия, но може да бъде намерена и в Нова Гвинея, Тасмания и островите Бас Страйт. Отровата й е невротоксична и засяга централната нервна система. Тигровата змия произвежда високи количества отрова, средно между 35 мг до 180мг.


  5. Кралска кобра
 
  Това е най-дългата отровна змия в света. Средната й дължина е 3.5 метра, но може да достига до 5.5. Тя е кафява, маслинена или зелена на цвят с напречни ивици. Кралската кобра е често срещана в южен Китай, Тайланд, Филипините, южна Индия и малайзийска Пенинсула. Отровата й е невротоксична.


   6. Западна кафява змия (Pseudonaja nuchalis)

   Може да бъде намерена в тревните площи, горите и пустините и е родом от Австралия. Има тясна черна глава и черна шия. На цвят може да е черна или светло кафява, с тъмни напречни ивици, редуващи се с по-светли. Тя е около 1.5 метра дълга и отровата й е невротоксична.



  7. Пепелянката (Vipera ammodytes)

  Надали има човек, който да не е чувал за рогчето на главата на пепелянката.
Пепелянката обича припечни места. Има кафява окраска и отличително рогче на главата с дължина около 5 мм. Главата има триъгълна форма. Има тъмна зигзаговидна ивица на гърба.Опашката е много къса. Змията достига средно до 50 см дължина. Яде главно дребни гризачи и гущери.
Среща се на Балканите и част от Близкия Изток. Може да се види в цяла България до 1450 m надморска височина. Разпространени са два подвида - V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната.
Пепелянката е активна предимно през деня; в низините и при топло време - също и нощем. Дължината на малките при раждането е 14-24 cm.
Отровата на пепелянката се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии. Тя е една от най-опасните змии в Европа.


  8. Усойницата (Vipera berus)

  Усойницата се среща в разнообразни местности - сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. Активна е през деня. Не е много агресивна, но е страхлива и хапе, когато е застрашена. Когато е заплашена, предната част на тялото се извива в S-образна форма, подготвяйки се за нападение. Зимата спи зимен сън.
Основната храна на усойницата са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, както и гущери. Понякога улавя слепоци и къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници.
Цветът на усойницата варира значително - от много светли екземпляри с гръбни петна, до изцяло тъмни индивиди без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма.
Женските раждат от 3 до 20 малки през август-септември. Новородените са дълги 14-23 cm. и се раждат с напълно функциониращ отровен апарат.
Ухапванията от усойници на хора и домашни животни са относително чести и при 12% от тях е била необходима хоспитализация. Отровата на усойницата е силно токсична, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея, ухапването рядко е смъртоносно.

     

източници-wikipedia.org,http://iskamdaznam.com/

Назад