Защо ми е да си купувам животно? Нима на улицата няма достатъчно? ДА, така е!
Що се отнася до екзотичните животни, трудно човек би си намерил змия или паяк, който да осинови, но все пак, това не важи за всички животни.
Ако сами по себе си, тежи животни не изискваха специални грижи, те също щяха да са на улицата, нали? Ако хората не печелеха пари от развъжането им, също.
Всеки ден, всеки от нас се разминава поне с 10 тъжни погледа на улицата. Някога, тези тъжни погледи са били обичани... Те, техните родители или за жаласт някое друго предходно поколение.
Да, те не са породисти, но обичат ли по-малко? Не смятам така.
Ще Ви разкажа моята история и моят опит, заедно с товя ще Ви покажа и снимки, от което сами кажете има ли смисъл.
Това е Хадес в един от първите дни с нас. Той беше прибан именно от улицата и няколко дни след прибирането му у дома, все още бе с този тъжен поглед. Прибрах го напълно спонтанно. Стоях с приятелят ми на терасата и гледахме надолу. Едно момиче излезе от входната врата и той започна да ѝ се гали в краката, при което аз се усмихнах тъжно и казах:
-Виж го! Виж колко е сладко!
Приятелят ми каза, че няколко дни вече му дава храна като слиза да хвърля боклука, но понеже знае, че не съм фен на котките просто не ми е казал.
Преди доста време си бяхме говорили, че искаме животинче, но понеже той е алергичен, остана варианта с коте. (Искаме животинче, което да не живее затворено през по-голямата част от деня и да може да си се движи свободно из апартамента.)
Погледнахо го екзалтирано и казах:
–Ти ми обеща коте, нали?
При което той само се засмя, защото знаеше какво ще направя... По чехли слязох до долу и отворих вратата. Той направи същото като с момичето преди малко, дойде и започна да се умилква. Гушнах го и се прибрах.
Не бяхме предвидири, че ще вземем коте скоро и не бяхме подготвили нищо, дадохме му храна една купичка, сипахме му вода и на другият ден му купихме всичко необходимо.
Може да е бил и домашна котка, тъй като много се гушкаше и знаеше за какмо точно е тоалетната, към която веднага отиде щом я сложихме.
След ветеринарен преглед, го обезпаразитихме, а по-късно го кастирахме.
Първата една семица дори нямаше глас. Само ядеше и спеше.
Това е Хадес днес. Тежи 5 кг и е ужасно енергичен, все така любвеобилен и гушкав.
(В момента в който пиша това, кой лежи на краката ми през цялото време.)
Вземайки животно от улицата не променяте само вашият живот. Променяте живота на едно същество, което съща като Вас диша, храни се, живее... Улицата предоставя избор от всякакви цветове, нрави и полове.
Осинжвените и спасените животни са в пъти по-уникални от останалите. Те са като бутикова стока, но не от онези за които плащаш много, а от онези, които имат своя история и са напълно уникални.
И на Вас няма да Ви хареса на улицата, нали?
Do you need urgent loan
Leading online only with direct lenders
Продавам кученца супер френски булдог
clara
