Леопардовите гекони идват от Иран, Афганистан, Пакистан и Индия. Те са големи гекони, които достигат размери до 23-25 см и живеят средно до 20 години. Тези гекони, за разлика от другите имат клепачи, но нямат вендузи на пръстите на краката, които да им позволяват да се катерят по вертикални повърхности. 

Геконите позволяват внимателно пипане и разглеждане, но не са препоръчителни за малки деца. Те са нощни животни, спящи през деня и ставащи активни нощем. Интересни за наблюдаване, обикаляйки из терариума, дебнейки плячка. 

Лесното им отглеждане, издръжливостта и нежният им характер ги прави едни от най-популярните влечуги за начинаещи и напреднали любители на екзотичните животни.

Леопардовите гекони се раждат около 8.5 см. Възрастните женски екземпляри растат до 17 – 20 см, а мъжките стигат до 22-25 см. Съществуват селектирани животни, наречени супер гиганти (селектирани през поколенията), които могат да достигнат размери до 30 см и да тежат над 160 грама.

Един или два леопардови гекона могат спокойно да бъдат гледани в 45 литров аквариум или терариум(60-20-30 см). Площта на дъното трябва да се увеличава с 25 % за всеки добавен гекон. Разбира се, те биха предпочели и по-голям терариум, стига да може да им предоставите такъв. Капак на аквариума, терариума, не е задължителен, защото леопардовите гекони нямат вендузи на крачетата си и няма как да избягат, ако терариума е достатъчно висок. Силно препоръчваме да сложите капак ако имате други домашни любимци като котки или малки деца, за да предпазите животинчето. Капака също ще бъде полезен като спира скакалците да избягат от аквариума/терариума.

Няколко женски леопардови гекона могат да бъдат гледани заедно (ако са с еднакви размери), но полово зрелите мъжки са териториални и ще се бият. Мъжки и няколко женски могат да бъдат гледани в един терариум, но не и докато не са достатъчно големи за размножаване (45 грама за двата пола). Ако си купите млади животни и смятате да ги отглеждате заедно, трябва да сте запознати с това, че е задължително да ги отглеждате разделени до достигане на полова зрялост. Мъжките растат по-бързо от женските и драстични разлики в размерите могат да се получат, ако се отглеждат млади животни от различни полове заедно.

Възможно е по-голямото животно (мъжкия) да проявява надмощие над по-малкото, взимайки храната и проявявайки агресия. Освен това, мъжките екземпляри достигат полова зрялост по-рано от женските и ще се опитат да се размножат от рано. Това може да доведе до стрес над младия женски гекон, тъй като той може да не е достатъчно голям за снасяне на яйца и да причини здравословни проблеми, намалявайки живота на гекона.

Ако отглеждате няколко женски индивида в един терариум, имайте предвид, че някои ще растат по-бързо от други. Ако има драстична разлика в размерите, както при мъжките, те ще се съревновават за храна, затова трябва да се отделят по-големите животни.

Всички влечуги се нуждаят от температурен градиент (разлика в температурите в двата края на терариума), който им позволява да регулират телесната си температура. Най-добрият начин за отопляване на терариум за леопардов гекон е с нагревателно килимче(подово отопление) или нагревателен кабел за по-големи съоръжения. Нагревателите трябва да бъдат поставени на дъното или на една от стените, покривайки от 1/3 до половината от дъното, създавайки необходимата температурна разлика.
Температурата, която трябва да се поддържа в терариума, трябва да е от порядъка на 22-27 градуса, като най-топлата част да достига до 32 градуса. През нощта може да спадат до 27 градуса в най-топлата част.
Използвайте термометър за да наблюдавате температурните промени в терариума. Не купувайте термометри, които се лепят по стените на терариума, аналогови със стрелки и т.н. Дигиталните термометри вече са достатъчно евтини и са много ефективни и точни в измерването, предлагайки и измерване на влажност и температура.
Препоръчваме използването на терморегулатор с Вашият нагревател. Така ще може да зададете точната температура, която искате Вашият нагревател да достигне, предотвратявайки прекалено високи температури и прегряване на животното. За нагревателните килимчета може да се ползват реостати за регулиране на силата на светлина, но по този начин ще намалите мощността на килимчето, намалявайки температурата, която те могат да отделят.

Леопардовите гекони не са много активни през деня и не се нуждаят от лампа за препичане на слънце или УВБ лампи. Предпочитат да останат на тъмно и скришно място през деня. Ярките постоянно светещи светлини могат да стресират животното. Има случаи, в които осветителни лампи са ползвани за нагряване на гекони, което е довело до стрес, отказване на храна и смърт за гекона. Продават се специални лампи светещи в червено, които гекона неможе да види заради спектъра на светлината. Те могат да се ползват, като се вземе предвид температурата, която отделя лампата.

Добри постелки за терариум както за големи, така и за малки животни са:

• вестник,
• опаковъчна хартия,
• изкуствена трева.

Неподходящи постелки са черупки от яйца, кучани от царевица, камъчета. Пясъка е подходящ само за големи животни, защото малките са склонни да го погълнат, което ще причини стомашни проблеми. Парчета кора от дърво, камъни и други могат да бъдат ползвани за декорация и укрития. 
Младите леопардови гекони е хубаво да бъдат отглеждани върху хартя докъто не достигнат 15 см. дължина. Леопардовите гекони са активни по време на хранене и често приемат част от субстрата, когато ловят храната си. Храносмилателната система на малките е по-тясна от тази на възрастните екземпляри и при поглъщане на пясък, може да се стигне до запушване на храносмилателната система. 
Възрастни екземпляри могат да се гледат върху фин пясък без проблеми. Големите животни нямат проблеми както по- малките, техният хранопровод е по-широк и това не позволява задържане на пясък. Старайте се пясъка да е възможно най-фин. 

Леопардовите гекони са нощни животни. В природата те се крият под камъни и дънери през деня. Затова е нужно да се поставят скривалища в терариума на гекона, за да може той да се крие когато пожелае. Хубаво е да поставите поне две укрития, едно в топлата и едно в студената част. По този начин животното ще може да регулира температурата си и да се чувства защитено в своето скривалище. За укрития могат да се ползват много предмети от дома като:

• Ролки от хартия
• Малки картонени кутийки
• Кутийка от маргарин
• Пластмасова кутия от храна

Ако желаете по-красиви укрития може да изработите такива, като например керамични пещери, издълбани пънчета, също така и укритие от камъчета(добре закрепени с лепило, силикон, за да не се срутят върху гекона) . Може да направите скривалище от стиропор, намазан с теракол, което го прави като керамично, но по Ваш вкус.
Каквото и укритие да ползвате, бъдете сигурни че сте го измили добре и сте изрязали дупка, съобразена с размера на Вашето животно.

Хранене на Леопардов гекон

Леопардовите гекони са хищници и ядът разнообразна храна като:

• Щурци
• Брашнени червеи
• Кралски червеи (superworm), Zophobas morio
• Восъчен червей
• Скакалци
• Копринени буби

Основното меню на гекона трябва да се състои от шурци и брашнени червеи, при по-големи животни може и кралски червеи( за по-голяма разновидност на брашнения червей). 
Восъчните червеи са много богати на мазнини и не са препоръчителни за постоянна диета, дават се на животни с поднормено тегло. 
Скакалците имат малко по-твърда хитинова обвивка, но са добър източник на протеини като щурците. 
Копринените буби са деликатес за леопардовите гекони, поради високата си цена и трудността си за намиране и отглеждане.

Които и да изберете, няма да сбъркате. Това са двата най-разпространени видове храна за домашни леопардови гекони. Все пак ще направим едно малко сравнение на двата екземпляра:

Шурци:

Плюсове:

1. По-активни, стимулират ловните инстинкти на животното
2. Шурците съдържат малко повече течности, протеин, калций и витамин С от брашнените червеи.
3. Екзоскелета (обвивката им) е по-мека от тази на брашнените червеи.

Минуси:

1. Ако купите много трябва да им осигурявате храна и вода, в противен случай ще умрат
2. Не изядените щурци в терариума ще дразнят гекона, лазейки по него и хапейки го.
3. Гладните щурци може да ядат изпражненията на гекона, което води до развитие на зарази, след изяждането на щуреца.
4. Броя на щурци в терариума трябва да се ограничава, причините изброени в точки 2 и 3, така, че ще се наложи да храните гекона поне 2 пъти седмично, ако не и по-често.
5. Миришат неприятно.
6. Бягат често.
7. Свирят с крачета (всички знаем колко дразнещо е това нощем).

Брашнени червеи

Плюсове:

1. Не са много активни, немогат да скачат, да лазят бързо , така че без бягства.
2. Ако купите много, може да ги замразите в хладилника и после да ги давате размразени, или да ги сложите в смляни смески, царевица, трици, така ще живеят достатъчно дълго.
3. Държат се в купичка в терариума, докато не ги изяде гекона, избягвайки проблема с хапането и събирането на излишните от терариума, който възниква при щурците.
4. След като не дразнят гекона, те могат да бъдат оставени в терариума в по-големи количества, което позволява храненето веднъж седмично, ако купичката е достатъчно голяма.
5. Безшумни са!

Минуси:

1. Трябва да сложите купичка в терариума за червеите, което увеличава броя на нещата, които трябва да почиствате.
2. Обвивката на червеите е малко по-твърда, по-трудна за храносмилане.
3. Червеите се заравят в пясъка, ако избягат от купичката.
4. По-неактивни от скакалците, те не са така стимулиращи за гекона и не предизвикват ловни инстинкти.

Червеите могат да се сложат в пластмасови купички от храна или други, каквито имате под ръка.
Много е важно да храните червеите преди да ги давате на гекона. Това се прави като дадете на набелязаните за храна червеи, морков и малко калций или пудра за гекони. Те съдържат минерали и нужни за животното добавки. Слагайки малко от пудрата в купичката с червеи при гекона ще държи червеите напудрени с нея даже след като се е наял гекона. Другият плюс е че животното може да погълне още от калция в сместа докато лови червеите. 
Друго, което може да направите е, да сложите парче морков в купата на гекона. Той ще кара червейчетата да се мърдат и да се хранят, стимулирайки гекона.

Восъчните червеи са много богати на мазнини и са идеални за болни и изнемощели гекони, имащи нужда да възвърнат тегло. Могат да се дават с редовното хранене, но не като основно, а като лакомство. 
Някои развъдчици дават живи слепи мишлета на геконите си. Това се прави особено при женските преди размножителен период и след него. По този начин те натрупват бързо калории нужни им после за снасяне на яйца и реставриране от процеса.

Имайте предвид когато храните гекона

Трудно може да прехраните гекона си, но е възможно да го угоите ако го храните с мазна храна (восъчни червеи и мишлета). Здрав и жизнен гекон ще складира мастна тъкан в опашката си, като я използват после в размножителният период и по време на хибернация. Добре е гекона да има достъп до червеи постоянно. Може да давате щурци на гекона, но внимавайте с размерите им. Не давайте повече от колкото ще изяде Вашият гекон поради причините изредени отгоре. 
Размерите на шурците се определят от възрастта на гекона. Малките гекони трябва да се хранят с по-малки шурци от възрастните екземпляри. Просто правило за хранене е, че щуреца не трябва да е по-дълъг от главата на гекона. 

Леопардовите гекони идват от сух климат, но се нуждаят от влага и вода. Може да ползвате както декоративни купички имитиращи скали, така и обикновени ниски пластмасови купички, които имате под ръка. Слагането на купичката в хладната част на терариума ще предотврати бързото изпаряване на водата. Сменяйте водата често за да намалите риска от развитие на бактерии. Ако ползвате дълбоки купи и давате щурци, е възможно те да влязат в купата и да се удавят.

Витамините са много важни за гекона. "Натъпкването" ,както се нарича ,представлява даване на богати на витамини храни на червеите и щурците преди храненето на гекона. Това се прави за да може те да се наситят с Витамини и Калций,след което гекона да приеме нужните за него хранителни вещества. В зоомагазините има много видове пудри и калций за гекони, предназначени за тази цел. Освен пудри, давайте и зеленчуци с храната на гекона, подходящи са морковите и други.

Леопардовите гекони се нуждаят от минимални грижи. Те са сравнително чисти животни, ходещи до тоалетна в единия край на терариума. Ако имате за постелка пясък, той позволява лесно отстраняване на замърсения участък. Почистване трябва да се прави поне веднъж седмично. Ако гледате Вашият гекон върху пясък, трябва да го подменяте цялостно, да почиствате всички купички и неща в терариума поне веднъж на 3-4 месеца. Ако има множество малки изпражнения в пясъка, определено е време да го подмените целия.
Гледането върху салфетки прави почистването малко по-трудно, защото трябва да се повдигат купи, укрития и декорации, но поне веднъж седмично трябва да се почиства. Стерилизация на целият терариум трябва да се прави веднъж на няколко месеца.

Хибернацията е нормално нещо за годишния цикъл на геконите, но не е задължителен за домашните животни. Съвсем нормално е да държите температурите високи през цялата година, позволявайки на гекона да яде, пие вода и да бъде активен и през зимата. 
Ако решите да развъждате геконите си или просто да си починете и да ги сложите да спят зимен сън, просто намалете температурите до 21 градуса, това е достатъчно да накара геконите да хибернират. По време на този период, те ще са летаргични и мудни, ще се хранят по-малко, ще пият по-малко и ще са по неактивни. Те може да бъдат оставени в хибарнация до 3 месеца без да загубят телесна маса, заради забавеният им метаболизъм, който изисква по-малко енергия. Може да храните геконите си по-рядко през този период, но ако отказват храна, не се притеснявайте, това няма да им навреди. Махнете останките от скакалци и др, за да не дразнят животното.

Гекони са доста издръжливи животни и много толерантни към околната им среда, това ги прави лесни за отглеждане и трудно се разболяват. Изброените отдолу примери са голяма рядкост да се появят при Вашият гекон.

Костни заболявания (Hypocalcemia)

Костни заболявания са причинени, когато в диетата на леопардовия гекон липсват калций. При лиспа на калций, тялото им започва да го взима от костната им система. Симптоми за това са летаргия, болезнени и подути стави, необикновено присвити крака, меки челюсти и цялостна слабост в тялото на животното. Леопардовите гекони са много устойчиви на заболявания на костната система и такива заболявания са много голяма рядкост. За да предотвратите това, просто давайте калциеви добавки на животното под формата на прах, напудрен върху храната му, било то червеи или щурци.

Загуба на опашката на Леопардов гекон

Геконите са склонни да откъснат опашката си, ако са заплашени или хванати за нея. Други гекони в терариума също са виждани да хващат опашките на себеподобните си, което да е докарало до загубата им. Ако това се случи отстранете наранения гекон възможно по-скоро, дръжте го на топло, дайте му храна и вода защото опашките им са като хранителен резерв и без тях са по-податливи на стрес. Опашката ще израсте обратно, но няма да изглежда като старата. Ще бъде по-къса и по-дебела от оригиналната.

Карантина

Новите влечуги трябва да се изолират поне 3 месеца за да се предотвратят евентуални разпространения на болести. Когато сте сигурни, че животното е здраво и няма никакви паразити и заболявания, може да го представите пред другите животни.

Респираторни проблеми

При леопардовите гекони, респираторните инфекции могат да бъдат причинени от дълго излагане на ниски температури, под 22 градуса или твърде висока влажност. Ниската температура причинява потискане на имунната система, която позволява развитието на вътрешни проблеми. Симптомите за такива инфекции са трудни за забелязване като отваряне на устата и задъхване през повечето време. Лекуване на такива инфекции по принцип става като повишите леко температурите до 30 градуса през деня и не по-малко от 26 през нощта. Ако проблемите продължават, потърсете лекар.

Леопардовите гекони сменят кожата си както всички влечуги и амфибии, сваляйки я цялата наведнъж. Честотата на смяна варира, според възрастта на гекона и скоростта, с която той расте. Бебетата сменят кожа много по-често от възрастните. Ще познаете кога гекона Ви се приготвя за смяня ,когато цветовете му посивяват, после ще избледнеят точно преди да смени кожата. Геконите изяждат цялата сменена кожа. Това го правят в дивата природа поради две причини. Първо те са отделили енергия за изграждането на тази кожа, няма да я оставят да се пропилее на вятъра. Второто, че парчетата кожа могат да привлекат хищници. 

По принцип геконите са способни да излязат от старата кожа наведнъж, но има случаи, в които кожата се накъсва поради ниски нива на влажност. Винаги трябва да проверявате гекона си след смяна на кожата за парченца останали по него. Леопардовите гекони имат проблеми с махането на старата кожа от пръстите си. Ако тази кожа не се премахне навреме, след това докато животното расте, остатъците ще притиснат пръстите на гекона, прекъсвайки циркулацията на кръвта. Ако това не се предотврати, може да се стигне до падане на пръста на животното. Това не е много голям проблем, защото пръста ще израсте наново, но мисля че на животното му е по-комфортно с всичките му пръсти. 

Хубаво е да предоставите влажно укритие по време на смяната на кожа. Повечето гекони предпочитат да се крият в тях дори и да не сменят кожа. Едно такова укритие може да представлява пластмасова кутийка, с дупка за влизане на гекона. Вътре постлан торфен мъх, но кипарисов мулч също върши работа (Zoo Med Forest Floor Bedding). Поддържайте тези постелки влажни, но не подгизнали. 

Ако гекона има останала кожа след смяната, трябва да му помогнете да я махне. Сложете го в пластмасов съд, постлан с топли мокри кърпи. Наложете покривало на съда и оставете гекона за 30 мин. Високата влажност, развила се в съда, ще отпусне останалата кожа, позволявайки да я премахнете лесно с пинсети. Ако кожата не е достатъчно мека, оставете гекона за още 30 минути в съда.

Изглежда много трудно и май е.

Много изчерпателна информация за отглеждането на малко познатия у нас леопардов гекон.

Много е интересно и полезно!