Централно азиатска овчарка (Алабай)

Характеристики

- древна порода
- енергично
- смело
- добър пазач
- предано

Активност

Интелигентност

Приятелски настроено

Привързаност

Гласовитост

Сподели в:

  Централно азиатската овчарка (Средноазиатска овчарка, алабай) е древна порода, чиято история  се губи във времето. Разпространена е главно в Сибир, Русия, Иран и Афганистан, където се използва главно за охрана на стадата с добитък от хищници, като вълци или мечки.
  Кучета от тази порода имат масивни, мускулести тела, които са по-дълги, отколкото високи. Височината им варира между 60 и 81 см, а теглото им – между 40 и 80 кг. Главата е голяма, а ушите и опашката често са купирани. Козината се среща в двата варианта – дълга и къса, а окраската може да бъде в различни цветове.
  Централно азиатската овчарка е енергично и смело куче, което се отличава като добър пазач на стадата с добитък. Разбира се добре с всички членове на семейството, като трябва да се наблюдава, ако си играе с малки деца, за да не ги нарани, поради големите си размери. Това е предано куче, което с непознати се отнася подозрително, а в компанията на други кучета – иска да доминира. Представителите на породата обичат да лаят, особено през нощта, което може да се окаже проблем. Те не са подходящи за отглеждане в апартамент, тъй като имат нужда от много пространство, защото стават апатични. Собствениците им трябва да имат опит в отглеждането на кучета. Поддръжката на козината не изисква специални грижи – сресване от време на време, за да се отстранят мъртвите косми. Представителите на породата се скубят малко. Предразположени са към проблеми с лакътните стави и към дисплазия на тазобедрената става. Продължителността на живота им е между 10 и 14 години.


Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.

Домашни любимци от тази порода:

Nikolai АЛАБАЙ Мери Роки