Италиански брак

Характеристики

- интелигентно
- мило
- лоялно
- привързано
- енергично

Активност

Интелигентност

Приятелски настроено

Привързаност

Гласовитост

Сподели в:

  Родината на италианския брак, както личи от името му, е Италия. Кучетата от тази порода били използвани за лов на пернат дивеч от аристократите. В края на 18 и нач. на 19 в. породата била застрашена от изчезване, но благодарение на италианския селекционер Фердинандно Делор де Ферабонк, била запазена.
  Италианският брак има атлетично тяло, с добре оформена мускулатура. Височината на представителите варира между 57 и 66 см, а теглото им – между 25 и 40 кг. Муцуната е издължена, с люлеещи се устни, които придават сериозно изражение на кучетата от тази порода. Ушите са големи и висящи надолу, а опашката обикновено е купирана на половината от нейната дължина. Козината е къса, лъскава и гъста. Окраската, в която се среща, е бяла, спетна в оранжево, кестен или амбър.
  Италианският брак е интелигентно, мило и лоялно куче, което се привързва много към своите стопани. Разбира се добре с по-големи деца, кучета и други домашни животни. Това е активно и енергично куче, което не обича да остава само за дълго време или да бъде игнорирано. Така започват да се развиват проблеми с поведението. Поддава се лесно на обучение, но то трябва да става с много любов и търпение. Италианският брак не е подходящ за хора, които нямат опит в отглеждането на кучета. Може да се отглежда в апартамент, в случай, че му се осигуряват редовни, продължителни разходки и упражения. Продължителността на живота му е около 12 години. Представителите на породата са предразположение към дипслазия на тазобедрената става, проблеми с ушите и очите. Поддръжката на козината се изразява в редовно сресване, с цел отстраняване на мъртвите косми, а къпането трябва да става само когато е необходимо.


Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.