Санбернар

Характеристики

- спасително куче
- добър пазач
- приятелски настроено
- привързано
- древна порода

Активност

Интелигентност

Приятелски настроено

Привързаност

Гласовитост

Сподели в:

  Историята на санбернара започва преди много векове. Предполага се, че представителите на породата са наследници на тибетските мастифи. Те имат много добро обоняние и са отлични кучета спасители в планината и надеждни пазачи.
  Санбернарът има силно и голямо тяло, с добре оформена мускулатура. Козината му е гъста и водоустойчива, като се срещат дългокосмети и късокосмести представители. Окраската е в комбинация от бяло и червено или бриндъл. Височината на кучетата от тази порода варира от 61 до 70 см, а теглото им – от 50 до 91 кг. Главата е голяма, с квадратна форма и бръчки по челото. Муцуната е къса, носът и очите са тъмни на цвят, а ушите са висящи, със средни размери. Шията е дебела, гръдният кош – широк, а опашката – дълга.
  Санбернарът е интелигентно, лоялно и приятелски настроено куче, което обича компанията на своето семейство и дългите периоди, в които трябва да е само, не му се отразяват добре. Това е една от най-благородните породи кучета. Разбира се идеално с деца и други домашни животни. Известен е като нежният гигант в кучешкия свят. С непознати се държи резервирано, което прави добро куче пазач. Бързо се поддава на обучение. Стопаните му трябва да са търпеливи, тъй като от време на време е упорит, и да използват само позитивни методи при възпитанието му. Представителите на породата ще се чувстват добре, ако бъдат отглеждани в апартамент, но трябва често да се извеждат на разходка. Продължителността на живота им е около 10 години. Предразположени са към дисплазия на тазобедрената става, сърдечни и очни проблеми, затлъстяване и са чувствителни към топлина. Поддръжката на козината се изразява в редовно сресване.


Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.

Домашни любимци от тази порода:

karmen Бори