Ориенталска (източна) котка

Характеристики

- активна
- интелигентна
- обича вниманието
- шумна
- общителна

Активност

Интелигентност

Любопитство

Привързаност

Гласовитост

Сподели в:

   Ориенталската котка е създадена в Англия през началото на втората половинана на миналия век. Нейният произход се свързва със сиамската котка, поради което имат прилики с нея както във външния вид, така и в характера. Призната е от всички котешки асоциации, като късокосместият и дългокосместия вариант – турската ангорска котка, са обособени като отделни породи.
   Тялото на ориенталската котка е гъвкаво и стройно, с дълъг врат. Главата има клиновидна форма, с големи уши, широки в основата и леко заостери в края. Очите са в ярко зелен или син цвят и имат бадемовидна форма. Ориенталката има прав и дълъг нос. Нейните крайници са със средна дължина, като задните са малко по-дълги от предните. Опашката е издължена, права и заострена в края. Козината е много къса, прилегнала към тялото, тънка и блестяща. Известна е като котката на дъгата, тъй като се срещат около 300 цветови варианта.
   Ориенталската порода е подходяща за семейства с по-големи деца, като най-вече за хора с опит в отлеждането на котки. В домакинството може да има и други домашни животни. Тя е изпълнена с ентусиазъм, много активна и игрива котка. Не е срамежлива и обича да се среща с различни хора. Има нужда от много внимание. Подобно на своята братовчедка сиамката, ориенталката също е много вокална. Отличава се с елегантност, общителност, привързаност към стопанина, изобретателност и закачлив нрав. Наред с това е хитра и обича много да се катери. Представителите на породата са изключително интелигентни. Имат много добро здравословно състояние, а продължителността на живота им е около 20 години.

Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.