Сибирска котка

Характеристики

- водоустойчива козина
- масивно тяло
- силен майчински инстинкт
- отлично здраве

Активност

Интелигентност

Любопитство

Привързаност

Гласовитост

Сподели в:

   Родината на сибирската котка е Русия, Сибир. Преселници от европейската част на страната я донесли в Сибир през 11 в. За да оцелеят в суровият климат в този район котките трябвало да имат гъста козина и дебело подкосмие. Тези, които нямали, не успяли да се приспособят и се оформила породата. През 1987 г. стандартът на сибирската котка е утвърден, а 5 години по-късно, през 1992 г. тя е призната от всички международни асоциации.
   Тялото на сибирската котка е масивно и издължено - това е една от най-едрите породи домашни котки в света. Крайниците са мускулести, а лапите големи и овални, като между пръстите излизат гъсти снопчета косми, предпазващи ги от измръзване. Главата е голяма, трапецовидна форма. Бузите са пълни и имат големи мустачки. Ушите са средно големи, с форма на равностранен триъгълник, леко заоблени накрая, а на върха си имат снопчета косми. Очите са широко поставени и имат бадемовидна или овална форма. Цветът им е в тон с окраската на козината. Опашката е средно дълга, широка в основата и заострена в края. Космената покривка е много гъста, остра на пипане и притежава водоотласкващи свойства. Козината е най-дълга около шията, като образува своеобразна грива. Срещатат се всички цветови окраски.
   Сибирската котка се отличава с добро здравословно състояние. Има силно изразен майчински инстинкт в сравнение с другите породи котки. Козината ѝ не изисква по-специални грижи, тъй като тя успява си я поддържа добре. Това е подходяща порода за хора с алергии, тъй като нивото на протеина Fel d 1, виновен за алергичните реакции, е много ниско.

Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.

Домашни любимци от тази порода:

Geri tobi yshko Бухи джеси кресла Макси Мурка чoчo Шишо