Моята история:
Моята история не е особено интересна. Роден съм в квартал Кремиковци, понеже е извънградски (не знам какво общо има ), живях в къща с моите 9 братчета и сестричета. Имаше и кози и мама също беше при нас. Едно момиче много искала куче и звъннала на стопанката на мама да пита дали има останали мъжки кученца и имала късмет, защото предния ден едно семейство взе братчето ми и останах само аз. И така дойдоха, взеха ме, аз бях спокоен през целия път и да се похваля, че не направих беля на седалките. Пристигнахме в София, в един апартамент и момичето ме занесе в стаята си, където имаше легло, играчки и купички с вода за мен. После ме нахраниха и си легнахме да спим, но през нощта много скимтях и тя ме взе горе на леглото при нея, но аз само се въртях и нагласях, защото не можех да си намеря място Направих 2-3 бели на пода, но на другия ден отидохме до ветеринарния кабинет, където ме прегледаха и обезпаразитиха. Дадоха ми един памперс постеля и аз, като се прибрахме, се изпишках и изаках на нея. Моите стопани бяха много горди, защото сам го направих това, без да ме местят или нещо такова. Ще имаме и още мнооого спомени. А мацата само ме гледа отдалеч. Всички ми се радват много и аз на тях също.
|