Моята история:

От деня на моето раждане аз си седях при мама с моите братчета и сестричета. Всеки ден гледах как непознати хора вземаха братята ми и сестрите ми един по един. Беше истинско мъчение или поне така си мислех докато един ден бяха продали всичките ми сестри без една. Знаехме, че и нас ще вземат и много се бояхме. Този ден беше 25.09. По обяд собственика ми взе мен и моята сестра, качини в неговата кола и отидохме на Шуменската магистрала (пътя беше кратък понеже идвах ме от Шумен, но на мен ми се стори цяла вечнст )там имаше и друга кола. От там слязоха една жена и едно момиче. Само докато ме видяха и казаха че искат мен, но аз не исках да си тръгвам и да оставя сестра си сама . Е, вече нямаше значение какво искам. Качих се в колата там бях толкова жизнена, защото се вълнувах. Когато пристигнахме в Добрич, аз бях объркана и стресирана,защото не познавах това място.Но с техните грижи и обич аз станах част от семейството. Те ме обичаха, аз ги обичах и все още е така, а аз с всеки изминал ден им ставам по-вярна и по- вярна и не съжалявам, че дойдох при тях, защото аз не един път съм правила бели, но те продължиха да ме обичат и аз знам това.Но и до ден днешен се чудя какво ли е станало с моята сестра и дали и тя е извадила такъв късмет като моя!!!

Харесва:

Обичам да играя с моята стопанка, да излизам на разходки, да играя с други кучета, да ме пускат на свобода в парка и да спя,да гриза обувки, да се гушкам,да ме милват по коремчето и под брадичката докато лежа...

Не харесва:

Не обичам да оставам сама, да се събуждам и стопанката ми да е тръгнала,да пускат прахосмукачка и аз да съм в стаята, да дрънкат с ключове до главата ми, да си похапват пред мен и да не ми дават (но това се случва много рядко