Моята история:

Беше студен, есенен ден. Дъждът капеше спокойно по стъклото. Вече бях загубила надежда, че ще дойдат да ме вземат. Качих се на шкафа, в стаята, в която бях затворена. На мокрия прозорец видях отражението си. Кална, мръсна, проскубана. И все още бях бебе...Дали някой ще ме поиска? Легнах на шкафа и заспах..
- Мамо, мамо! Ето я! Това е Вики! - каза нежен, момичешки глас.
Събудих се. Непознатото момиче сложи ръка на прозореца. Видях нещо в очите й. Видях любов. Дали това бяха моите стопани? Да! Това са те. Момичето влезе в стаята, и...ме прегърна. Отпусната, аз сложих глава на нейното рамо...
И ето ме! Вече чиста, нахранена и обичана!

Харесва:

Харесвам да си похапвам и да играя с кака. Е, добре де ! Обичам и терасата

Не харесва:

Не харесвам да се къпя.