Моята история:
Имам смътни спомени, че стоях в една задушна клетка в един магазин. Братчето ми стоеше до мен и се опитваше да си играе с мен, обаче мен друго ме интересуваше. Едно семейство влезе да разглежда. Какво хубаво семейство! Две деца, направо идеално. Взеха да разглеждат мини пинчерчетата, които квичаха в клетка до моята. Мен вземете! Изберете мен! Толкова се надявах, виках ги, и ето, че двете деца дойдоха и долепиха лица до стъклото. Ура! Ще ме вземат! Положих всички усилия да им покажа, че съм добричка, за да ме вземат. Брат ми не се вълнуваше особено - стоеше в ъгъла на клетката. Опашката ми се мяташе, аз продължавах да скимтя, когато - не! Те излязоха от магазина... Постоях още малко с надеждата, че ще се върнат. Когато това не стана, се върнах при братчето ми и се свих до него, беше ми толкова мъчно. Не знам дали съм заспала, или не помня, но когато се опомних, навън вече се смрачаваше. И тогава... О, чудо на чудесата! Като че ли това семейство е чуло молбата ми. Влязоха, този път обаче по-голямото дете го нямаше. Затова пък видях как мъжа говори с продавачката. След това малкото момиче погледна клетката ни. Избери мен! Ехо, тук съм! Скачах като побъркана, мятах с опашка, замалко да се откъсне... Тогава момичето ме посочи с пръст и магазинерката дойде да ме извади, след което ме остави в ръцете на детето. Отначало не можех да повярвам: отивах в нов дом! В мое семейство! Толкова беше уютно дори само в ръцете на момичето, представях си какво ли щеше да е у дома. В моят дом! Бях сигурна, че ще се впиша идеално в семейството. Така и стана.
-Джена
|
Харесва:
Може и да звучи малко странно, обаче аз много харесвам котките, ама те все ми бягат. Не могат ли да разберат, че се опитвам да стигна до тях, за да поиграем? Добре че с появата на Луна в семейството вече имам с кого да си играя
Също така обожавам краставици. Винаги, когато Мама прави салата, аз й вися на главата , миризмата на свежа краставичка направо ме подлудява! А Мама е толкова миличка - дава ми едно-две парченца от това невероятно нещо. Много обичам да си хапвам всичко - постоянно търся някакво лакомство, ама това като че ли не се нрави особено на Сестрите ми - карат ми се и ме изпращат в коридора по време на вечеря.
Много обичам и моята топка - винаги си я държа до мен! Моята любима, синя, подскачаща топчица. Ами когато отидем на Балкана? Още по-добре! Цяла голяма футболна топка само за мен!
Не си представям как бих се справяла без моето обичливо семейство - без Баба, Мама, Тате и двете ми Сестрички. Толкова много ги обичам!!!
|