Моята история:

Бях улична котка. Някъде, през 2009, минах през двора на кака. Там хранеха още една котка (Люси) с много странна, изкуствена храна. Но в менюто на котарака имаше и много вкусотии, като пилешка кожа и кашкавал, например. Минавах често през двора и всеки път хапвах по нещо от храната на Люсин. Сприятелих с него. Кака започна да ми оставя храна, но аз не хапвах нито залък, докато Люси не я опита и не ми покаже, че няма нищо опасно в нея. Нямах доверие на хората. Беше ме страх от тях и побягвах, само като ме погледнат! Всички ме мислеха за красива и ми оставяха лакомства, но не исках да ям оставената от тях храна! Накрая обаче, гладът надделяваше. Така започнах да ям всички вкусотийки, оставени за мен на тротоара. Така, постепенно и несъзнателно започвах да се доверявам на кака.
На Гергьовден 2011 родих 3 много красиви котета-Рижко, Тайгър и Чийта (две момчета и едно момиче). Техен баща е Люси. Много обичах своите рожби, но животът на улична котка беше достатъчно труден и без да храня три гърла. Налагаше се да оставям малките си в двора на кака, а аз да скитам в търсене на храна. Първоначално, се притеснявах за малките си, защото още нямах доверие на кака, но после разбрах, че те си прекарват чудесно, кака ги храни с т.нар. гранули, а Люси е много грижовен баща...
И така, сега съм наполовина дворна котка, имам повече доверие на кака, моите малки са вече пораснали, Рижко и Тайгър живеят в друг квартал.Сега, имам ново котило, което се появи тази пролет (баща им е Люси).

Харесва:

Риба, мляко, сирене, баница, кашкавал и др. видове храна. Люси♥♥♥ моите котенца- Рижко, Тайгър и Чийта♥♥♥♥♥, Тори (братчето на Люси), кака и да съм в тяхната компания.

Не харесва:

Да се мокря. Кучета. Стряскам се, когато ни пипат козината. ГРАНУЛИ!!!! Това нещо, яде ли се????????