Моята история:

ЗДРАСТИИИ!!!Аз съм Шаро,най-големия красевец,най-умен каракачанин и най-скромен от всички на света,а за своята скромност мога да говоря с часове!Но както и да е.Историята ми не е много интересна нито пък дълга-като бях съвсем малък живях с мама,но зъбките ми пораснаха и когато отивах да суча млекце тя ме пъдеше.Тогава сегашните ми собственици решиха да ме вземат за известно време в къщата им и като порасна повечко да ме заведат на село.Стопаните ми много ме обичат.Кака казва,че много пръцкам и мириша.Какво се оплаква?Според мен си мириша чудесно!Даже казват, че аз съм Бог!Или пък беше БОК(българско овчарско куче)...Еее сигурно е било пръвото! Като станах на 2 месеца и половина собствениците ме заведоха на село при дядо.После от дядо ме преместиха на друго място-работата на таткото на кака (нито аз,нито кака иска да разказва за причината) сега често идват да ме наглеждат.Аз много ги обичам и им помагам във всичко Че нали за това сме ние,кучетата,то хората без нас как ще се оправят?!

Харесва:

да го чешат по коремчето и вратлето,да играе на гоненица, да си поспива повечко през деня,когато е горещо и да цапа чисти дрехи

Не харесва:

да не му обръщат внимание, да го къпят и хора с черни тениски