Моята история:

Аз бях отхвърлян от много семейства,никой не ме искаше,защото правех много бели.. Един ден срещнах моите стопани,които въпреки белите,които правех ме задържаха и до ден днешен.В началото беше много трудно да се установя,но стопанката ми ме научи къде трябва да се изхождам,какво не трябва да ям,къде не трябва да пипам.Също така съм обучен да сядам,да давам лапа,да се засрамвам,да се правя на умрял.От малък стопаните ме викаха със следните думи "какво ще дам"-това значи,че ме очаква нещо за ядене винаги бях много доволен като чувах тези думи.Най-накрая след всичките мъки,които имах и,които създавах на моите стопани вече се чувствам у дома и обичан.Също така съседите много ме харесват както и аз тях.Много добре се грижат за мен.Вземат ме,когато съм сам през нощта,докато стопаните ми ги няма и след като се приберат се връщам у дома.Хранят ме с различни неща,от които съм много доволен

Харесва:

Любимото ми занимание е да си играя и да спя.Обичам да се закачам.Обичам да се закачам с всеки,много съм дружелюбен,любопитен и най-вече игрив.

Не харесва:

Не обичам да съм сам.Предпочитам да съм сред хора.Не харесвам прахосмукачката.Не обичам да ми се карат.