519

1

Игуана - Тропическият гущер с трето око

Раздел: Влечуги

Категория: Любопитно

   



Игуаните са гущери, които според някой днес са много повече в домашни терариуми, отколкото в природата. Като на всички други гущери и техните опашки порастват отново, ако по някакъв начин се откъснат. Игуаните са известни с това, че са едни от най-лошите майки в природата. След като снесат яйцата си, те ги изоставят в пясъка и повече никога не се завръщат в гнездото си.

Малките пробиват черупките, излизат от пясъка и се оправят сами. Природата така ги е направила, че явно могат да растат сами и да оцеляват съвсем успешно. Може би не им е трудно, защото не са особено претенциозни към храната. Ядат предимно листа, цветя и плодове. Ако се отглеждат в домашни условия, с удоволствие хрускат и различни зеленчуци като моркови, домати, зеле, варени картофи, тиквички и всичко, което може да се купи от пазара или да се набере от градината. На свобода живеят средно около 20 години, докато в терариуми животът им е доста по-кратък.

Игуаните живеят в тропическите области на Централна и Южна Америка и Карибските острови. За пръв път са документирани от австрийския изследовател Йозеф Николай Лауренти през 1768 г., който видял тези гущери на Карибите. Думата игуана идва от испански, където пък е навлязла от оригиналното име на този вид на езика на индианците тайно - иуана.

Отличителен белег от външния вид на тези обитатели на тропиците е масивното парче кожа, висящо под врата им. Освен това те имат редица от шипове по целия гръб до опашката. Другата много характерна особеност на игуаните е, че те имат трето око, каквото при повечето хора все още е в спящо състояние. Намира се на темето на игуаните и се нарича париетално око. Изглежда като бледа люспа. Смята се, че се използва за връзка между игуаните - нещо като разбиране без думи при хората.

Иначе игуаните имат отлично зрение. Използват го предимно за ориентиране и лов, както и за комуникация с други индивиди от вида си. Способни са да различават форми, сенки, цветове и движение на големи разстояния. Игуаните могат да паднат от повече от 10 метра височина върху твърда повърхност, без да се наранят.

В действията и постъпките на игуаните има черти, които много наподобяват човешките. Някои биолози дори казват, че за да се разбере добре една игуана, трябва да си представим човек, но много чувствителен човек, който понякога става параноик от свръхчувствителността си. Всяка игуана има своя индивидуалност и се различава от друга игуана, независимо че принадлежат кьм едно и също семейство. Докато едни са страхливи цял живот, други са спокойни и уверени във всяка ситуация.

Когато дойде време за снасяне, игуаната намира някоя дупка в земята, където снася около 50 яйца. Понякога изкопават лъжливи дупки в земята около мястото, където снасят яйцата с цел да заблудят животни, който търсят яйца за храна. Яйцата се излюпват след 8-10 седмици. Когато малките се излюпят, те растат без родителски грижи. Игуаните снасят много яйца, но само между 3 и 10 от малките оцеляват и стават възрастни индивиди. Това става след около 2 години, когато вече могат да се размножават.

Игуаните са 2 вида-зелена игуана и малоантилска игуана. Съществуват други видове гущери, също наричани игуани, който не са членове на род Игуани, а на други родове от семейство Игуаниди. Такива са например морската игуана и галапагоската сухоземна игуана от Галапагоските острови.

Големите напълно пораснали индивиди на зелената игуана на дължина достигат между 120 и 150 сантиметра, но има игуани, пораснали до 210 сантиметра. Тази дължина включва и опашката на игуаната, която е повече от половината от цялата й дължина. Отглежданите в терариуми игуани обикновено растат до максималната дължина.

Опашката на тези особени влечуги е зелена с черни шарки. Тя е защитен механизъм и може да служи като камшик. Самата игуана, както личи и от името й, също е зелена, но основният цвят при различните индивиди може да варира от светлозелено до сиво-зелено. Кожата е груба на пипане с шипове по гърба, който съвсем не са опасни. Но пък е много здрава и водоустойчива. Окраската на кожата помага на зелената игуана да се слее с околната среда и да е по-малко забележима за хищници. Ако обаче е разкрита и трябва бързо да избяга, 
тя скача от дървото във водата или направо на земята.

Игуаната има много остри нокти, който лесно могат да разкъсат кожата на човек, но за щастие тя не ги използва като оръжие. Много кротки и неагресивни животни са и тези нокти им служат за катерене по дърветата, където живеят. Игуаната дори се привързва към собственика си и свиква да бъде "гушкана".

Зелената игуана се чувства добре във водата и плува много добре. Мъжките индивиди имат кожна гънка под долната челюст, наречена гуша, която могат да изпъват, за да изглеждат по-големи отколкото са, както и за сплашване на хищници или да впечатлят женските индивиди.

Зелените игуани могат да съхраняват хранителни запаси под челюстта си и във врата си за периоди, когато не могат да намерят достатъчно храна. Обитават тропически, дъждовни гори на малки надморски височини, близо до водни източници като реки и потоци. Прекарват по-голямата част от времето високо в короните на дърветата на височина 12-15 метра. Този вид гущери са активни през деня и както и останалите гущери са студенокръвни животни, телесната им температура зависи от температурата на околната среда. Регулират я, като поемат слънчева топлина, печейки се на слънце или като лежат на топли камъни.




Галапагоските острови са дом за морските игуаниди

 Морската игуана е представител от семейство Игуаниди и живее само на Галапагоските острови. Името им идва от това, че са единствените гущери, които търсят храната си в морето. Те са студенокръвни животни, които след хранене в студеното море отново бързо трябва да се стоплят на слънце. Морските игуани се гмуркат на дълбочина до 15 метра за да се хранят с водорасли. Основният им цвят е черен, но при мъжките екземпляри той се променя през сезоните.

През размножителния период са червени и зелени. Морската игуана спокойно се храни на морското дъно и може да престои до половин час под водата. Тя е единственият гущер, който може да прави това. При посещението си на Галапагоските острови през 1835 г. Чарлз Дарвин е бил отблъснат от външния им вид. Той пише, че бреговете изобилстват от "големи, отвратителни тромави гущери". Морските игуани са отлични плувци, но доста непохватни в движенията си на сушата.

Източник: http://barko4.com

Ключови думи:

Игуана, гущер, око

Сподели в:

Възпитание на игуана

Гущер молох

В Англия спасили гущер от огън

Добави коментар

Коментар 1 от cybercop

14:11ч
11.11.2016г.

Какви са тези глупости и внушение, граничещи с измама ? Нито имаме париетално (на темето) око, нито има някаква индикация, че ще имаме в бъдеще. Нито спящо, нито събудено. Теменната кост при човека е плътна и без никакви подобни образувания. И, този допълнителен оптичен нерв не е за комуникация, а за ориентация спрямо слънцето от което игуаните са силно зависими, като екзотермични животни.


КАТЕГОРИИ

Всички
Здраве
Новини
Любопитно
Полезно
Други

Домашен любимец на седмицата

Бобо

  Подаръци: 37

  Лакомства: 252

  Гласове: 53

Избор на редактора

Blue

  Подаръци: 7

  Лакомства: 24

  Гласове: 9

Последно добавени домашни любимци

Виж всички домашни любимци

Най-ново от блога

Към блога ...

Последно от Въпроси и отговори

Към въпроси и отговори ...